Анри Фантен-Латур

френски художник и литограф

Иняс Анри Жан Теодор Фантен-Латур (на френски: Ignace Henri Jean Théodore Fantin-Latour), наричан Анри Фантен-Латур (на френски: Henri Fantin-Latour), роден на 14 януари 1836 г. в Гренобъл и починал на 25 август 1904 г. в Бюре (Орн), е френски художник и литограф.

Анри Фантен-Латур
Henri Fantin-Latour
френски художник и литограф
Роден
Починал
25 август 1904 г. (68 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Жанрнатюрморт,[1][2] историческа живопис[1][2]
Направлениереализъм,[3] символизъм,[3][2] Импресионизъм[2]
Анри Фантен-Латур в Общомедия
Автопортрет (1859 г.)

Биография редактиране

Фантен-Латур посещава Екол де Бо Арт, където добива необходимите сръчности и разбирания за професионална кариера на художник. В 1860 г. се запознава и сприятелява с Джеймс Уистлър, който го лансира в Лондон. Англичаните харесват и ценят неговите натюрморти, които стават основата на комерсиалния му успех. През 1875 г. Фантен-Латур сключва брак с художничката Виктория Дюбур и през следващите години прекарва лятото в имението, което нейният род притежава в Нормандия. В 1876 г. посещава Байройт, където гледа Вагнеровите спектакли и от които остава силно впечатлен. В следващите години публикува литографии в La revue wagnérienne и илюстрира книга за Вагнер,[4] което му спечелва известност и в среди извън тези на художниците. Негови приятели са редица импресионисти като Мане и Моне.[5]

Произведения редактиране

Kолективните портрети редактиране

В течение на годините Фантен-Латур рисува няколко колективни портрета с хора от света на изкуството, които счита за значими и близки. Една от тези картини, Тост с истината, той сам е унищожил, но четири други са запазени и са от особен интерес за историци и критици.

  • В почит на Дьолакроа (1864) изобразява знаменитости, групирани около портрет на Йожен Дьолакроа. Идеята за картината възниква като реакция на твърде скромната част от обществеността, присъствала на погребението на Дьолакроа. Разпознават се Бодлер, Уистлър, Мане и др.[6]
  • Едно ателие в Батиньол (1870) представя сцена от ателието на Едуар Мане: художникът рисува, седнал, докато зад него и модела му стоят няколко души. Идентифицирането им е спорно, но се смята, че между изобразените са разпознаваеми Клод Моне, Емил Зола и други.
  • Един от ъглите на масата (1872) е рисувана в почит на Бодлер при 50-ата годишнина и когато той вече не е жив. Между присъстващите най-известни са поетите Верлен и Рембо.[7]
  • Около пианото (1985) препраща към кръга почитатели на Вагнер, образували в Париж групата на „Малкия Байройт“.

Портрети редактиране

Натюрморти редактиране

Литографии редактиране

Източници редактиране

  1. а б rkd.nl
  2. а б в г rkd.nl
  3. а б www.theartstory.org
  4. Adolphe Jullien, Richard Wagner, sa vie et ses œuvres, ouvrage orné de 14 lithographies originales par M. Fantin-Latour, de 15 portraits de Richard Wagner et de 4 eaux-fortes et de 120 gravures, scènes d'opéras, caricatures, vues de théâtres, autographes, etc., Librairie de l'Art, 1886
  5. Fantin-Latour: Independent Artist, Friend of the Impressionists (PDF) // Cleveland Museum of Art. Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2022-08-03.
  6. Christophe Leribault (dir), Fantin-Latour, Manet, Baudelaire - L'Hommage à Delacroix, Paris:Louvre éditions, 2011.
  7. Luce Abélès, Fantin-Latour, Coin de table, Verlaine, Rimbaud and the Vilains Bonshommes, coll. “Les Dossiers du Musée d'Orsay ” number 18, Éditions de la Réunion des Musées Nationaux, 1987.