Антените, понякога наричани „пипала“, са сдвоени придатъци, използвани от сетивната система на членестоногите.

Големи антени на алпийска розалия (R. alpina)

Анатомия редактиране

Антените са свързани с първия или втори сегмент на главата и въпреки че се различават значително по форма, винаги са направени от един или повече съединени сегменти.

Току-що излюпените членестоноги имат антени, които се различават от тези на възрастните.

С изключение на хелицеровите и първичноопашатите, всички членестоноги, които не са ракообразни, имат една двойка антени.[1]

Функция редактиране

Функциите могат по различен начин да включват усещане за докосване, движение на въздуха, топлина, вибрации (звук) и особено мирис или вкус.[2][3] Антените понякога се използват и за други цели, като чифтосване, мътене, плуване и дори закрепване на членестоногите към субстрат.[3]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Cotton, Trevor J. et al. The phylogeny of arachnomorph arthropods and the origin of the Chelicerata // Earth and Environmental Science Transactions of the Royal Society of Edinburgh 94 (3). 2004. DOI:10.1017/S0263593300000596. p. 169 – 193. (на английски)
  2. Chapman, R.F. The Insects: Structure and Function. 4th. Cambridge University Press, 1998. ISBN 978-0521570480. с. 8 – 11.
  3. а б Boxshall, Geoff, Jaume, D. Functional Morphology and Diversity: Antennules and Antennae in the Crustacea. Oxford University Press, 2013. p. 199 – 236. (на английски)