Антон Вилдганс

Антон Вилдганс (на немски: Anton Wildgans е австрийски поет, белетрист и драматург.

Антон Вилдганс Anton Wildgans
Антон Вилдганс през 1932 г.
Роден	17 април 1881 г. Виена, Австрия
Починал	3 май 1932 г. Мьодлинг, Австрия
Националност	Австрия
Жанр	стихотворение, драма, разказ
Уебсайт	Страница в IMDb
Антон Вилдганс в Общомедия

Биография

Антон Вилдганс следва „Юриспруденция“ във Виенския университет. Завършва през 1908 г.

Работи 2 години като съдия-следовател, след което става писател на свободна практика. През 1913 г. Вилдганс е приет в масонската ложа „Шилер“ в Пресбург (днес: Братислава).

На 2 пъти – през сезоните 1921/1922 и 1930/1931 – е директор на виенския „Бургтеатър“. Става известен преди всичко със социалнокритичните си творби.

Вилдганс се застъпва енергично за австрийската държавна автономия, когато след Първата световна война мнозина се съмняват в жизнеспособността на нововъзникналите малки държави. Това отношение намира ясен израз в неговото „Слово за Австрия“ от 1930 г.

Антон Вилдганс умира от сърдечен удар в Мьодлинг на 51-годишна възраст. Погребан е в Централните виенски гробища.

Библиография (подбор)

Драма

• In Ewigkeit Amen, 1913
• Armut, 1914
• Liebe, 1916
• Dies Irae, 1918
• Kain, Ein mythisches Gedicht, 1920

Проза

• Ave Maria
• Beichte eines Mitleidigen
• Der Fall Zeidler
• Der letzte Besuch
• Save our Souls
• Schwestern
• Vom dunklne Heraklith
• Vom Tode
• Frühlingssonate – Beethove Op. 24
• Folgerungen aus Weimar
• Erlebnis in Australien
• Erste Autofahrt

Поезия

• Akkord
• Aufblick
• Blick von oben
• Das Lächeln
• Dienstboten
• Dieses Haus wird demoliert
• Einem jungen Richter zur Beeidigung
• Freunde
• Glück des Alleinseins
• Ich bin ein Kind der Stadt
• Im Anschaun meines Kindes
• Kammermusik
• Letzte Erkenntnis
• Lied des Schmarotzers
• Sankt Othmar
• Sonette an Ead, 1913
• Stimme im Traume des Künstlers
• Tiefer Blick
• Triptychon der Liebe
• Vom kleinen Alltag
• Wiedersehen mit Gott
• Zueignung an die geliebte Landschaft

Друго

• Kirbisch oder der Gendarm, die Schande und das Glück, Humoristisches Epos, 1927
• Musik der Kindheit. Ein Heimatbuch aus Wien, Erinnerungenq 1928
• Sämtliche Werke, Historisch-kritische Ausgabe in 8 Bänden unter Mitwirkung von Otto Rommel, hrsg. v. Lilly Wildgans, 1948

Награди и отличия

• Volkstheater-Preis für Armut, 1916
• Kaiser-Franz-Joseph-Orden, 1918
• Ferdinand-Raimund-Preis, 1919
• Ehrenmitglied des Beirats für Musik, Literatur und dramatische Kunst, 1920
• Ernennung zum Officier d l'Instruction Publique, Frankreich, 1922
• Ernennung zum Hofrat, 1923
• Mitglied der Akademie für Kunst und Wissenschaft in Göteborg, 1931
• Johann-Wolfgang-Goethe-Medaille, 1932

Признание

През 1962 г. Съюзът на австрийските индустриалци учредява в чест на писателя литературната награда „Антон Вилдганс“. Сред отличените личат имената на Томас Бернхард (1967), Илзе Айхингер (1968), Ингеборг Бахман (1971), Фридерике Майрьокер (1981) и Петер Хандке (1984)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Антон Вилдганс
• ((de)) Антон Вилдганс в Projekt Gutenberg-DE
• ((de)) Антон Вилдганс в Zeno
• ((de)) Биографични данни за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Антон Вилдганс в Немската дигитална библиотека
• ((de)) Антон Вилдганс в Австрия-Форум
• ((de)) Антон Вилдганс в WHO'S WHO
• ((de)) Антон Вилдганс в Die LYRIKwelt
• ((de)) Антон Вилдганс – Уебсайт
• ((de)) Антон Вилдганс в Personensuche
• ((en)) Антон Вилдганс в Internet Movie Database