Антропософията (от думите на гръцки: ἄνθρωπος [антропос] – човек, и σοφία [софиа] – мъдрост), наричана още духовна наука от създателя ѝ Рудолф Щайнер, е религиозно-мистично учение[1][2][3][4], отделило се от теософията[1], основано през 1912 г.

Представлява опит да се изследват и опишат духовните явления със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Щайнер дава определението „наблюдение на душата чрез научна методология“. Според него на всеки от 3-те основни душевни процеса (мислене, чувства и воля) съответствува определена степен на съзнание.

Антропософията има за цел да изведе динамиката на отношенията между човека и духовния свят. Рудолф Щайнер споделя със своите последователи, че тя е такъв път на познанието, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да навлязат сред духовните сили на космоса.

Корените на антропософията се откриват както в немската култура и трансценденталната философия на Хегел, Фихте и Шелинг, поетичните и научни творби и разработки на Гьоте, така също и в теософските (и Гьотеви) концепции за кармата и прераждането.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б Большая советская энциклопедия“, том 2. 3-то издание. Москва, изд. „Советская энциклопедия“ (статья „Антропософия“), 1970. (на руски)
  2. Грицанов, Александр. „Новейший философский словарь“ (статья „Антропософия“). Москва, Изд. „В. М. Скакун“, 1998. ISBN 985-6235-17-0. с. 896 с. (на руски)
  3. Гутов, Евгений. „Философская энциклопедия“ (статья „Антропософия“). Москва, изд. „Панпринт“, 1998. ISBN 3-932173-35-X. с. 1065. (на руски)
  4. Ефремова, Татьяна. „Новый словарь русского языка. Толково-словообразовательный: св. 136 000 словарных статей, около 250 000 семантических единиц“, в 2-х томах (статья „Антропософия“). серия „Библиотека словарей русского языка“. Москва, изд. „Русский язык“, 2000. ISBN 5-200-02800-0. (на руски) Архив на оригинала от 2018-05-02 в Wayback Machine.