Апанаж
Апанаж (с етимология от латински (ad panem /да даде хляб/ или apanagium) и френски (apanage)[1] е голямо поземлено владение в средновековните монархии, представляващо обширна територия, отдавана за издръжка на лица от владетелския двор.
Апанажната система е широко разпространена в Европа през Средновековието. Особено често се практикува във Франция и на територията на днешна Германия. Апанажни владения се срещат и във Византия и средновековна България след 12 век[2].
Тъй като обикновено за най-големия син на владетеля е запазено правото да наследи върховната власт в държавата, то по-младите синове и в някои случаи дъщерите са обезпечавани при определени условия с поземлени владения, с което се парират техните претенции за короната и бъдещи опити за бунт като същевременно по този начин се запазва целостта на държавата.[3]
Източници редактиране
- ↑ Henricus Aaron-Spittler, De successione in apanagium, Tubingue, 1773
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.
- ↑ Comte Philippe-Antoine Merlin, Apanage, dans Répertoire universel et raisonnée de jurisprudence, chez Garnery, Paris, 1812, tome 1, A - B, p. 261