Арверни
Арверните (на латински: Arverni) са галско племе, живяло през последните столетия преди Христа в това, което сега се нарича район Оверн във Франция. То е едно от най-силните племена в Древна Галия, което на няколко пъти се противопоставя на римляните. Тяхната най-важна крепост е Герговия, в днешно време там се намира комуната Клермон Феран.
Галски войни редактиране
Арвените играят важна роля в Галските войни, водени от Юлий Цезар от 58 г. пр. Хр. до 51 г. пр. Хр. Първо аристократите на арвените се опитват да избегнат конфронтация с Цезар по време на ранните му нападения. Те екзекутират вожда Келтил, за да опитат да придобият суверенитет над цяла Галия.[1] През 52 г. пр. Хр. синът на Келтил Верцингеторикс събрал поддръжниците си за битка с римляните, но е прогонен от Герговия от аристократите, включително и неговия чичо Гобаницион. После събира огромна войска в страната и се завръща към града, където изхвърля опонентите си и е обявен за цар.[1] След като свършва това Верцингеторикс, прави съюз с много други галски племена и ги води към последния значим галски бунт срещу римляните. Верцингеторикс е победен от Юлий Цезар в битката при Алезия, след което се предава.[2] Територията на арвените впоследствие присъединена към Римската империя.