Уикипедия

Арсени Йовков

български революционер

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.[3][4]

Арсени Йовков
български революционер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Арсени Йовков в Общомедия

Биография редактиране

Арсени Йовков е роден в 1882 година в Селци, тогава в Дебърската каза на Османската империя, днес в община Струга в Северна Македония. Той е син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[5] В Битоля му преподават Гьорче Петров и Пере Тошев.[6] В навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение.[7][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов.[6] Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.[3]

След погрома на въстанието се оттегля в Гърция, където е хвърлен в затвор в Лариса.[6] Емигрира в Свободна България и се установява във Варна.[6]

Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец. По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).

След войните в 1920 година се установява в София.[6] Основава Дебърското братство в София и го ръководи.[7][3] Участва като делегат от Дебърското братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]

След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.[9] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.[9]

 
Статията на Арсени Йовков „Българи в Македония“ в брой № 1 на вестник „20 юли“

Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста.[10] Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.[7][3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[11]

Творчество редактиране

Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),[12][9] „Люлебургаз“ (1912),[13][9][14][9] написана докато е още ученик в Битоля,[6] „Гости“, „Илинден“, написана във Варна,[6] и други, някои от които остават в ръкопис[9] както и на „Ода за 1000-годишнината на Цар Борис“ (1907)[15].

Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.[9] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.[9] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.[9][16][17] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.[9] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.[9][18]

През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[19][20][21] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в-к „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.[22]

Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и че македонците трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.[23]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77, 90.
  2. ↑ Кратка биография на Арсений Йовков
  3. ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  4. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 301.
  5. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  6. ↑ а б в г д е ж За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 83.
  7. ↑ а б в Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  8. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 135.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 191.
  11. ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  12. ↑ Йовков, Арсени. Проклетина. Поема из македонския живот, Варна, 1905.
  13. ↑ Йовков, Арсени. Люлебургаз. Поема, Варна 1912 (1914).
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
  15. ↑ в-к „Свободен глас“, бр. 14 от 11 април 1915
  16. ↑ Йовков, Арсени. Български народни песни, списание „Листопад“, кн. 5, 1923.
  17. ↑ Йовков, Арсени. Народната песен в сборника на Панчо Михайлов, вестник „Пирин“, брой 20, 1924.
  18. ↑ Йовков, Арсени. Българският правопис, списание „Мироглед“, кн. 5, 1922.
  19. ↑ Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация. 1924. с. 57 – 58.
  20. ↑ Macedonian cinema, eurochannel.com.
  21. ↑ 1923 – Other Films of Note Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine., moviemoviesite.com.
  22. ↑ Българи в Македония, publicistika.blogspot.bg, 22 май 2008 г.
  23. ↑ Статия на Кръстьо Мисирков „Народността на македонците“ от 11 май 1924 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арсени_Йовков&oldid=12189761“.