Археоботаниката или Палеоетноботаниката е дял на археологията, който се занимава с проучването на растителни останки от археологически обекти.[1] Основавайки се на възстановяването и определянето на растителни останки и наличната екологична и културна информация за съвременните растения, основните теми за изследване са използването на дивите растения, произхода на земеделието и опитомяването и съвместното развитие на взаимодействията между човек и растения.[2]

Прашец под електронен микроскоп.

Източници редактиране

  1. Current Paleoethnobotany Analytical Methods and Cultural Interpretations of Archaeological Plant Remains
  2. Lodwick, Lisa A. Agendas for Archaeobotany in the 21st Century: data, dissemination and new directions // Internet Archaeology (53). 2019. DOI:10.11141/ia.53.7.