Асен Златаров

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист.

Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден	4 февруари 1885 г. Хасково, Източна Румелия
Починал	22 декември 1936 г. Виена, Австрия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	Биохимия
Работил в	Софийски университет
Асен Златаров в Общомедия

Биография

Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. в семейството на Теофана и Христо Златарови. Кръстен е Иван-Асен, но по-късно той предпочита да остави само Асен като лично име. Неговият баща е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер). и кмет на Хасково. Той отваря и първата аптека в Хасково. По-късно изучава търгува със сукно в Италия, където изучава и право.След Руско-турската война 1877-78 г. Христо Златаров става околийски началник, а после народен представител на Източна Румелия. След Съединението председателства Хасковския окръжен съд, а по-късно става адвокат на свободна практика. Избиран е няколко пъти за народен представител.

Средното си образование Асен Златаров започва в гимназия в Пловдив, а завършва в реална гимназия в София през 1903 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910) химия на храненето и съдебна химия. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

По време на следването си в Женева Асен Златаров се запознава с Евдокия Атанасова – Дуня, дъщеря на подполковника от запаса Никола Д. Атанасов, родом от Болград, Бесарабия, участник в Руско-турската война 1877-78 г. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1914 г.) и Светозар (р. 1926).

От 1910 г. започва да преподава като асистент по органична химия в Софийския университет, където през 1924 г. става извънреден, а от 1935 г. и редовен професор. По време на войните за национално обединение (1912–1913) участва като доброволец – инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. От февруари 1920 г. е член на Съюза на българските писатели. Подписва се с псевдонимите Ася, както го наричат приятелите му, Аноним и Аура. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

През 1906 г. Асен Златаров се присъединява към  БРСДП (т.с.). Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.

Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след неуспешна операция от рак на стомаха.

Произведения

• „Според настроението“ Волни стихове (1905)
• „Те трябва да победят“ (1915)
• „Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918)
• „Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919)
• „Слънцето и животът“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 1 (1920)
• „Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки (1925)
• Истината по трагичната случка с Лора и П. К. Яворов"
• „В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927)
• „Айнщайн и световните тайни“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 9 (1928)
• „Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
• „Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 46
• „Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 52
• „Идеали на младото поколение“ (1932)
• „Проблемът за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
• „В страната на съветите“ (1936)
• „П. К. Яворов“ (1936)
• „Диктатура или демокрация“ (1936)
• „Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта (1937)
• „Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938)
• „Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946)

Хронология

• 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен.
• 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет.
• 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия.
• 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата „Доктор по физика и химия“. През май същата година се завръща в България и от септември е учител по химия.
• 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен.
• 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при Физико-математическия факултет на Софийския университет.
• 1912 – 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
• 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
• 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.
• 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици.
• 1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания.
• 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.
• 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.

Галерия

• 
  Групова снимка с бойни другари, 1913
• 
  Портретна снимка
• 
  Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
• 
  Барелеф на Асен Златаров в Хасково
• 
  Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград носеща неговото име
• 
  Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
• 
  Домът на Златаров в София на адрес ул. „Асен Златаров“ № 3
• 
  Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища

Външни препратки

• Асен Златаров в Речник на българската литература след Освобождението

• Информация за Асен Златаров от haskovo-online
• Информация за Асен Златаров, Ботевград и Природоматематическата гимназия носеща неговото име
• Наукометричен анализ на публикуваното научно творчество на Проф. д-р Асен Златаров, Маруся Петкова, отвес.орг
• Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС