Астидамея
- Вижте пояснителната страница за други значения на Астидамея.
Астидамея (наричана и Хиполита) в древногръцката митология е дъщеря на Кретей (син на Еол), основател на град Йолк (сега - Волос, в Тесалия, Гърция) и съпруга на един от по-късните му царе - Акаст, син на Пелий. От него ражда 2 дъщери – Стеропа/Астеропа и Лаодамия.
| Астидамея | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | героиня от древногръцката митология |
| Родители | Кретей |
| Деца | Лаодамия |
Когато у Акаст гостува героят Пелей, който идва от Фтия, където се е възцарил благодарение на женитбата си с Антигона, дъщеря на местния владетел Евритион, когото без да иска убива по време на Калидонския лов и за получи очищение намира убежище в Йолк, царицата се влюбва в него. Пелей отблъсква ухажванията й и тя решава да му отмъсти. Жертва на интригите й стават както самият Пелей, когото тя набедява в опит за изнасилване, така и жена му, която е докарана от Астидамея до такова отчаяние, че се обесва. За да отмъсти на Пелий, за мнимото посегателство над съпругата му, цар Акаст го подмамва да участва с него в лов в близката планина Пелион, обиталище на свирепите кентаври (легендарните полу-хора, полу-коне) и там го оставя без оръжие, изложен на атаките им. Благодарение на помощта на приятелски настроения към него кентавър Хирон, Пелей успява да избяга и впоследствие се завръща в Йолк, който превзема и разграбва, а Акаст и жена му - убива[1] , вероятно - измъчвайки ги и осакатявайки ги преди това; специално Астидамея, според Псевдо-Аполодор, е накълцана на парчета и те са разпръснати по пътя на влизащите в Йолкос войски на Пелей.[2] Изглежда, че след това Пелий е станал владетел на града и областта му, защото на Пелион, той се жени за нимфата Тетида, в присъствието на боговете-олимпийци (историята, около Ябълката на раздора)[3].
Източници редактиране
- ↑ Аполодор III 13, 1 – 3
- ↑ Псевдо-Аполлодор. Мифологическая библиотека III 13, 7; Николай Дамасский. История, фр.55 Якоби
- ↑ Яблоко раздора // Мифологический словарь / авт.-сост. М. Н. Ботвинник, М. А. Коган, М. Б. Рабинович, Б. П. Селецкий. — 2-е изд. — Л. : Учпедгиз. Ленингр. отд-ние, 1961. — С. 289.
