Атанас Иванов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Иванов.
Атанас Иванов Димов е български просветен деятел и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Атанас Иванов | |
| български просветен деятел и революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 1956 г.
|
| Атанас Иванов в Общомедия | |
Биография редактиране
Атанас Иванов е роден през 1874 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Негова майка е Стойна Бавчанка, главна организаторка на ВМОРО в Прилепско, използвана от Димитър Талев за събирателния образ на българската жена в романа му „Железният светилник“.[1] Баща му Иван Димов е държал кръчма в Прилеп. Брат и сестра на Атанас Иванов са и революционерите-учители Кочо Иванов и Мария Иванова.
Иванов учителства по прилепските села Небрегово, Бучин, Дуйне, Варош, а след това в Прилеп и Ресен. Включва се във ВМОРО и става секретар на първия революционен комитет в Прилеп заедно с Йордан Попкостадинов, Петър Свещаров, Никола Каранджулов и Благой Калеичев от Воден[2], по-късно заменен с Тодор Попантов. По време на Винишката афера от 1897 година заминава за България, а през есента на 1898 година се завръща в Прилеп.[3] Иванов поддържа контактите на комитета с четите в околията. Организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван и прекарва една година от януари до декември 1902 в Битолския затвор. През 1902 година е в четата на Петър Ацев, а от пролетта на 1903 година е секретар на четата на войводата Христо Оклев – Попето.
След Илинденско-Преображенското въстание, през 1904 година се прехвърля заедно с брат си Кочо в България и участва в дейността на Прилепското братство. Работи в Дирекцията на статистиката.[4][5]
През 1912 г. участва и в Балканската война като фелдшер. След войната продължава да следи революционната дейност в Македония, но без да участва активно в нея и до смъртта си води скромен живот като дребен търговец в София. Има един син.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед (3). 1995.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 174.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 104.
