Атанас Митровски
Атанас (Тане) Христов Митровски е български строител от края на XIX и началото на XX век.[1]
| Атанас Митровски | |
| български строител | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1940 г.
|
| Атанас Митровски в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в 1873 година в дебърското село Себища, тогава в Османската империя. Двамата му по-големи братя Александър (Алекса) и Георги са също дюлгери.[2][3] Още на 12 години заминава на гурбет със строителна тайфа като чирак. Става устабашия (първомайстор) и сътрудничи с видния архитект Виталиано Позели, като заедно с брат си Георги (1870 - 1922) участва в строителството на серия знакови сгради в Солун, сред които казармите, частни сгради, зданието на Отоманската банка, Сградата на Солунския конак, сараите на Кулуш бей с художествено украсени тавани и различни скулптурни декорации, Солунската юзина, Солунското казино до Бялата кула и други. Технически съветник е на Българската екзархия.[2]
Митровски строи сгради из Османската империя и по лични свои архитектурни планове, сред които са Българското училище в Горно Върбени, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица, българската църква „Свети Георги“ в Солун.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година, когато Солун попада в Гърция, се изселва в Свободна България и се установява в София. Негово дело са комините на царския дворец в карловското село Баня, построен в 1929 година.[2]
Цар Борис ΙΙΙ го награждава с орден „За гражданска заслуга“. Умира в 1940 година.[2]
- Сгради проектирани и построени от Митровски
-
„Свети Павел“ в Солун -
-
„Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица -
„Свети Георги“ в Солун
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Родове: Митровски (Μήτρας) // Солун и българите: история, памет, съвремие. solun.org.
- ↑ а б в г д Личности: Митровски, Атанас // Солун и българите: история, памет, съвремие, 12 октомври 2020 г.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 72.