Атомизъм
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения са и най-ранната форма на атомизма. Терминът „атомистичен материализъм“ има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Развитие в древността редактиране
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Европейският атомизъм възниква в Древна Гърция, създаден от представителите на досократически философи: Левкип и неговият ученик Демокрит от Абдера. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (несъдържащи в себе си пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безбройни, така както пустотата е безкрайна. Формата на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите.
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими изключително малки частици – атоми.
Привърженик на атомизма е Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя.
В поемата на древноримския епикуреец Лукреций „За природата на нещата“ атомите за първи път са характеризирани като телесни („телца“ – корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философите атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
Привърженици на атомизма са Галилео Галилей, Пиер Гасенди и др. Пиер Гасенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.
