Уикипедия

Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен

Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен (на немски: August Heinrich Hoffmann von Fallersleben), по-известен като Хофман фон Фалерслебен, е немски поет, романист и филолог, важен участник в движението „Млада Германия“.

Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен
August Heinrich Hoffmann von Fallersleben
Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен
Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен
Роден2 април 1798 г.
Починал19 януари 1874 г. (75 г.)
Професияписател, филолог
Националност Германия
Жанрлирика, роман
Известни творбиПесен на немците
Уебсайт
Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен в Общомедия

Биография редактиране

Хофман фон Фалерслебен е роден в стария град Фалерслебен, курфюрство Брауншвайг-Люнебург, Долна Саксония. По късно градът е присъединен към Волфсбург.

Син на търговец и кмет на родния си град, Хофман се обучава в класическите гимназии на Хелмщет и Брауншвайг. После следва в университетите на Гьотинген и Бон. Първоначалното му намерение е да изучава теология, но скоро – след запознанството си с германиста Якоб Грим – се посвещава изцяло на литературата.

През 1821 г. Хофман напуска Бон и се мести в Берлин, за да стане библиотекар. Там се запознава с поетите Аделберт фон Шамисо, Лудвиг Уланд и др. През 1823 г. е назначен за попечител на университетската библиотека в Бреслау, където заема длъжността до 1838 г. През 1830 г. е избран за извънреден професор по немски език и литература в този университет, а през 1835 г. става редовен професор.

 
Портрет на поета от 1819 г.

През 1840 и 1841 г. излиза стихосбирката му „Неполитически песни“ (Unpolitische Lieder) в две части, съдържащи общо 290 стихотворения. Високият тираж предизвиква голямо търсене на книгите. По време на едно пътуване през 1841 г. дотогава английския курортен остров Хелголанд Хофман съчинява, станала впоследствие прочута, „Песента на немците“ (Das Lied der Deutschen) – (третата строфа днес е Химн на Германия).

От особен интерес за Хофман е старонидерландският език. Ученият извършва осем пътувания в Холандия и Фландрия, при което създава научната дисциплина нидерландска филология и става почетен доктор на Лайденския университет.

Поради застъпничеството си за единна Германия и либералното си поведение, намерило израз в „Неполитически песни“, през 1842 г. пруското правителство му отнема професурата без право на пенсия. Обвинен е в „политически подстрекателни позиции и тенденции“[1]. Една година по-късно го лишават от пруско гражданство и го изгонват от страната. Това става повратна точка в живота на Хофман – той поема пътя на изгнанието. Пътува из Германия, Швейцария и Италия, но намира подкрепа от политически приятели в Мекленбург, където живее три години. Непрекъснато шпиониран от полицията, Хофман 39 пъти е изселван, при това три пъти от родния му град Фалерслебен.

Като повечето поети от движението „Млада Германия“ Хофман не желае политически преврат. Стреми се много повече към създаването на ново, либерално общество, в което да не се налагат авторитетите. За него политиката е само една област наред с други като морал, религия и естетика. Затова не взима активно участие в „Мартенската революция“ през 1848 г.

Съгласно един закон за амнистия Хофман е реабилитиран и получава като пенсия известна сума, която да му бъде изплатена на пруска територия, но не му връщат професорското място.

Хофман се жени през 1849 г. и през следващите десет години живее първо в Бингербрюк, след това в Нойвид, а накрая във Ваймар, където през 1854 г. се запознава с композитора Ференц Лист. През 1860 г. семейството се пренася в Корвей. Там с препоръка на Лист е назначен за библиотекар в Княжеската библиотека на Виктор I, херцог на Ратибор.

Аугуст Хайнрих Хофман умира през 1874 г. от сърдечен удар на 75-годишна възраст в двореца Корвей. В присъствието на стотици опечалени е погребан до съпругата си в малкото гробище на някогашната абатска църква в Корвей.

В памет на поета Дружество Хофман фон Фалерслебен във Волфсбург учредява през 1999 г. международната литературна награда „Хофман фон Фалерслебен“.

Библиография (подбор) редактиране

Песни редактиране

  • A, a, a, der Winter der ist da
  • Abend wird es wieder
  • Alle Vögel sind schon da (in Althaldensleben verfasst)
  • Auswanderungslied
  • Das Lied der Deutschen (dessen dritte Strophe die Nationalhymne der Bundesrepublik Deutschland ist)
 
Снимка (визитна картичка) ок. 1865 г.
  • Der Frühling hat sich eingestellt
  • Der Kuckuck und der Esel
  • Ein Männlein steht im Walde (Dez. 1843)
  • Frühlingsgruß (So sei gegrüßt viel tausendmal)
  • Kuckuck, Kuckuck, ruft’s aus dem Wald
  • Im Herbst
  • Morgen kommt der Weihnachtsmann
  • Summ, summ, summ
  • Vom Schlaraffenlande
  • Wer hat die schönsten Schäfchen
  • Winters Abschied („Winter ade, scheiden tut weh“)
  • Zwischen Frankreich und dem Böhmerwald

Произведения редактиране

  • Siebengestirn gevatterlicher Wiegen-Lieder für Frau Minna von Winterfeld, 1827
  • Unpolitische Lieder I, 1841
  • Unpolitische Lieder II, 1842
  • Vorrede zu politischen Gedichten aus der deutschen Vorzeit, 1842
  • Deutsche Lieder aus der Schweiz, 1843
  • Fünfzig Kinderlieder von Hoffmann von Fallersleben nach Original- und bekannten Weisen mit Clavierbegleitung, 1843
  • Fünfzig neue Kinderlieder von Hoffmann von Fallersleben nach Original- und bekannten Weisen mit Clavierbegleitung, 1845
  • Vierzig Kinderlieder von Hoffmann von Fallersleben nach Original- und Volks-Weisen mit Clavierbegleitung, 1847
  • Loverkens. Altniederländische Lieder, 1852
  • Mein Leben: Aufzeichnungen und Erinnerungen, Sechs Bände, 1868–1870

Събрани съчинения редактиране

  • Gesammelte Werke, 1893 (postum)

Източници редактиране

  1. ↑ Sitzung des Staatsministeriums vom 8. März 1842, In: acta borussica, Bd. 3, S. 103

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аугуст_Хайнрих_Хофман_фон_Фалерслебен&oldid=12005373“.