Аушра Аугустинавичуте
Аушра Аугустинавичуте (на литовски: Aušra Augustinavičiūtė) е видна литовска учена (икономистка, социоложка, психоложа), създателка на социониката.
| Аушра Аугустинавичуте Aušra Augustinavičiūtė | |
| литовски психолог | |
 1964 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Литва |
| Националност |  Литва |
| Учила във | Вилнюски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работила в | Вилнюски университет |
| Известна с | създаването на социониката |
| Аушра Аугустинавичуте в Общомедия | |
Биография редактиране
Родена е на 4 април 1927 година близо до Каунас, Литва, в семейството на книгоиздатели. Завършва Икономическия факултет на Вилнюския университет със специалност „Финанси“ през 1956 г.
След дипломирането си работи в Министерството на финансите на Литовската ССР. Преподава политикономия в училища във Вилнюс. Тя е декан на Факултета за семейни изследвания на Вилнюския университет през 1968 г.
Изследвания редактиране
През 1960-те години Аугустанавичуте е сред първите в Съветския съюз, които започват да изучават социология.[1] Изучава също проблемите на семейните отношения, занимава се със сексология.[2][3].
В началото на 1970-те години се запознава с типологията на Карл Юнг, психоанализата на Зигмунд Фройд и теорията за информационния метаболизъм на Антон Кемпински. Въз основа на тези теории, заедно с единомишленици, разработва теорията на социониката. В средата на 1980-те години се запознава с типологията на Майерс-Бригс въз основа на която развива соционическата теория.
Източници редактиране
- ↑ „Резервы воспроизводства рабочей силы в семейном быту“, Аугустинавичюте А. // «Социологические проблемы взаимодействия личности и социальных групп в условиях развитого социалистического общества». Материалы к научной конференции, Вильнюс, 1977 г.
- ↑ Аугустинавичюте А., Цукерманас Л., „Вопросы пола и психогигиены половой жизни — 1980 г.“ // «Культура семейных отношений». Москва, 1980 г.
- ↑ Аугустинавичюте А. „Бюджет семьи и воспитание детей“ // «Культура семейных отношений». Москва, 1980 г.
