Кирилска буква Б
Уникод (hex)
Главна: U+0411
Mалка: U+0431

Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата. Обозначава звука /b/. В старобългарската азбука има название букы, съответно в църковнославянскабуки, което на съвременен български означава просто буква. В глаголицата се изписва така и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).

Главно Б със стандартен и сръбски/македонски вариант на малкото б

Буквата Б има различно ръкописно изписване в сръбската, а оттам и в македонската кирилска азбука. В българския ръкописен вариант главната буква Б се изписва нещо като на h-образно под тилда, докато в сръбското и македонско ръкописно изписване тя изглежда като цифрата 6 под тилда. Съществува разлика в някои шрифтове между малката печатна буква Б в българския ѝ вариант и съответно в сръбския и македонския. В българския буквата наподобява формата на 6-ца, докато в другите две е почти идентична с малката печатна гръцка буква δ.

В ранни варианти на правописа на езика кхоса и зулу буквата Б е използвана като главно съответствие на буквата ɓ, обозначаваща имплозивния съгласен звук [ɓ][1]. Днес вместо Б и ɓ се използват латинските букви B и b.

Кодове редактиране

кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двочино
Уникод главна 1041 0411 002021 0000010000010001
малка 1073 0431 002061 0000010000110001
ISO 8859-5 главна 177 b1 261 0010110001
малка 209 d1 321 0011010001
KOI 8 главна 226 e2 342 0011100010
малка 194 c2 302 0011000010
Windows 1251 главна 193 c1 301 0011000001
малка 225 e1 341 0011100001

Източници редактиране