Бабук
Бабук е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.
| Бабук | |
  Бабук  Бабук | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 484 души[1] (15 март 2024 г.) 13,2 души/km² |
| Землище | 36.665 km² |
| Надм. височина | 80 m |
| Пощ. код | 7573 |
| Тел. код | 08627 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 02097 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Силистра Александър Сабанов (независим политик; 2023) |
| Кметство – кмет | Бабук Костадин Иванов (независим) |
География редактиране
Село Бабук се намира на 15 км югоизточно от град Силистра, в подножието на главния път, който свързва дунавския град с Шумен и Разград. Селото е едно от малкото български села, разположени като дъга около Силистренската крепост от епохата на Османското владичество. Граничи със селата Казимир и Ценович. В непосредствена близост са и селата Професор Иширково, Българка и Срацимир. Алфатар е другият град, който е близо до Бабук.
Историческата местност Караул , гората Каракуз и местността Тръстова също са в близост до селото.
История редактиране
Предисторията на село Бабук редактиране
Според спомени и полулегендарни източници началото на днешното село Бабук е от XX в., но съществуват археологически паметници, които свидетелстват за обитаване на района преди това.
Наблюдават се могилен некропол и няколко по - малки могили, които най-вероятно са част от тракийски могилен некропол. Фрагменти от римска и тракийска керамика свидетелстват за живот в района през VI - IVв. пр. Хр.. Предполага се, че районът е бил обитаван, но не като днешното село Бабук.
Бабук през Османската епоха и Възраждането редактиране
В документи от XVI - XVIII в., в които са регистрирани Алфатар (тогава село), Калипетрово, Сребърна, Попина и други съседни села, името на Бабук отсъства. Това е косвено доказателство, че селото е създадено по - късно. Точната дата е неизвестна.
Заселването на българите. Бабук през Възраждането. редактиране
Заселниците на село Бабук са предимно произхождащи от разградските села, чието преселение е продължило 3- 4 г. През зимата на 1830 - 1831 г., предците на днешните бабукци, гостувайки на свои роднини от Разградско - биват убедени да останат и да се заселят наоколо. Според Одринския мир през това време Силистра и околията до Алфатар на юг - били под руско управление, което продължило до 1836 г. Това било една от причините българите от Разградско, да не продължават към родните си места, а да се заселят около Силистра. През пролета на 1831г. започва търсенето на удобно място за селище. Тогава, на 11км от Силистра в дясно от главния път Алфатар - Шумен, те попадат на горист дол с три кладенеца. Решават, че това закътано място е сигурно и най - подходящо за живеене. Заселват се около кладенците в три махали. Строят къщите близо една до друга, с цел лесно отбраняване при вражески нападения.
За името на селото редактиране
Съществуват няколко варианта за произхода на името на селото.
В Шуменска област "Бабице" и "баби" са думи използвани за наименование на големи и грамадни дървета. Около село Бабук, в местността "Курията" е имало множество такива дървета. По тази причина е възможно първите обитатели на селото да са кръстили селото си Бабук.
Друга алтернатива за историята зад името е, че отсреща на хълма турското село се е казвало Бабук и заради това местните хора са нарекли своето село Бабук. Първите заселници разказват, че в първите години от основаването, в селото идвала стара жена от с. Сребърна, която казвала, че била от старото село Бабук , което било опожарено.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 528 | 100.00 |
| Българи | 378 | 71.59 |
| Турци | ||
| Цигани | 132 | 25.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 10 | 1.89 |
Личности редактиране
- Родени в Бабук
Дочо Михайлов (1895 – 1926), български революционер от ВДРО, ДРО и БКП- Димо Йорданов (р. 1927), български педагог и психолог, професор
- Стойчо Раданов (1932 – 2008), български съдебен лекар, професор
Христу Къндровяну (1928 – 2013), румънски литературен критик и поет
Културно-идеологически места редактиране
Народно читалище "Дочо Михайлов" - 1906 г. - с. Бабук, общ. Силистра. редактиране
Читалището е основано през 1906г. от група интелектуалци начело с Йордан Кълчишков. Първоначалната цел е била просветителна дейност, като четене на вестници, книги, брошури и различни литературни произведения. С годините то се развива и става място на много културни изяви и представления. В селото се развива и Ансамбълът за автентичен фолклор към Народно Читалище "Дочо Михайлов-1906"-с.Бабук,общ.Силистра."
"Клуб на инвалида и пенсионера" редактиране
Селото разполага и с църква
Културни забележителности редактиране
Къща-музей на Дочо Михайлов
Предприятие редактиране
Земеделска кооперация за производство и услуги "Мотор - 93" редактиране
ЗКПУ "Мотор - 93" е основана през 1993 г.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Бабук, община Силистра, област Силистра, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 12 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
https://www.portal-silistra.eu/guide/villages/babuk
https://www.silistra.bg/index.php?op=municipality&view=culture&act=community-centers&id=15 Архив на оригинала от 2023-11-19 в Wayback Machine.
Книга: Изследване на село Бабук - Автори: Димитър Желязков, проф. д.и.н. Георги Атанасов, д-р Станка Георгиева, Донка Съботинова, 2011г.
