Вижте пояснителната страница за други значения на Балей.

Балѐй е село в Северозападна България. То се намира в Община Брегово, област Видин.

Балей
Общи данни
Население334 души[1] (15 март 2024 г.)
32 души/km²
Землище10.445 km²
Надм. височина53 m
Пощ. код3797
Тел. код09312
МПС кодВН
ЕКАТТЕ02395
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Балей
Боян Гаврилов
(БСП)
Балей в Общомедия

География редактиране

Селото е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край река Тимок и отдалечено на 3 км от река Дунав. Реката Тимок, протичаща близо до площада на селото, е силно замърсена от мина Бор, намираща се в Сърбия, и в нея почти няма рибни екземпляри по-големи от 0,5 kg. Срещат се и такива с големина до 4 – 5 kg. Вероятно причината е изтеклото време оттогава и инсталираните пречиствателни съоръжения в споменатата мина.

Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин. Тридесет процента от улиците са асфалтирани, а останалите са с баластра. В селото има централен водопровод за питейна вода.

Големият необработван масив земя между Тимок и Дунав (местността Ливези), както и близостта на селото до Брегово, международния път за Сърбия и двете реки, дават възможност за развитие на селското стопанство и туризма.

История редактиране

Днес селото има отрицателен прираст на населението, като голяма част от по-младото поколение се е преселило във Видин, София и други градове.

Общо употребявани езици за ежедневна комуникация са влашки и български. Това е характерно и за съседните населени места (Куделин, Връв, Ракитница, Косово, Делейна и Гъмзово), както и за центъра на общината – гр. Брегово.

В непосредствена близост до селото, край реката, съществува стара мелница, която е функционирала до началото на 50-те години, ползвайки отбивка на реката.

В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена близост до селото. То принадлежи на т. нар. Култура на инкрустираната керамика разпространена по течението на р. Дунав. Напоследък археологическите проучвания бяха подновени след случайното откриване на некропола на селището.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балей е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. По това време 5 семейства (19 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]

Население редактиране

  • Население по официалните преброявания в България.[4]
1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г. 2021 г.
986 847 917 935 889 763 686 540 393 302
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
368 0 - 9 -

Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.

  • Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7 г.
379 51 165 111 20 9 23 0
  • Население по възрастови групи към 7 септември 2021 г.
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
302 7 7 6 7 8 9 13 17 19 15 25 27 22 32 29 31 16 12

Икономика редактиране

Местното население се препитава основно със селскостопански дейности, предимно отглеждане на зърнени културипшеница, царевица, както и слънчоглед, който се обработва на ишлеме в близките малки маслобойни. Съществувалите мелиоративни съоръжения са унищожени. Преди години от селото в летния период са изнасяни между 40 и 60 тона домати дневно.

Религии редактиране

 
Отец Параскев пред олтара, Великден 2005

Православие. Православна църква, построена през 19 век. Свещеник в Балей е Параскев Серафимов Георгиев.

Обществени институции редактиране

  • В селото има действащо читалище с киносалон за 450 посетители.
  • Пощенски клон.
  • Съществува и нефункционираща сграда на училище за 250 деца, което е било запълнено за последен път с този капацитет през 1970 година. Училището е построено през 1961 г. по време на кметуването на Климент Тодоров Георгиев (Кимон). Строежът на училището е започнат на 25 януари и на 15 септември същата година то е готово за началото на класните занятия. Първи директор на училището е Лазар Цветков Станев. Окончателно е закрито през 2002 година (по-късно разбито и разграбено) поради липса на ученици.
  • На територията на селото се намира единственият в района старчески дом за хора с увреждания и трайна загуба на подвижност.

Културни и природни забележителности редактиране

  • Устието и поречието на река Тимок. Екологически чиста околна среда без замърсители в радиус на повече от 30 км.

Редовни събития редактиране

  • Празник на селото е Гергьовден когато в близките му събота и неделя се провежда двудневен селски събор. Тогава се събират всички, които живеят на други места в България.

Личности редактиране

Родени в Балей
  •   Стан Николов (Станьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513 и 827.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 199, 206.
  4. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.