Бартоломео Булгарини

Бартоломео Булгарини (на италиански: Bartolomeo Bulgarini; * 1300 или 1310, Сиена, Сиенска република, † 4 септември 1378, пак там) е италиански художник от Сиенската школа.

Бартоломео Булгарини Bartolomeo Bulgarini
Роден	1300 или 1310 Сиена, Сиенска република
Починал	1378 Сиена, Сиенска република
Националност	Италия
Пиетро Лоренцети
Направление	Сиенска школа
Бартоломео Булгарини в Общомедия

Исторически данни

Джорджо Вазари споменава Бартоломео Булгарини в своите „Жизнеописания на най-знаменитите живописци“. Той пише, че Бартоломео е ученик на Пиетро Лоренцети и дори рисува портрет на своя учител, който се пази в Сиена.

Св. Екатерина Александрийска, детайл, ок. 1335 г., Национална галерия (Вашингон).

Спорове на изкуствоведите за авторството на произведенията

Макар че дълго време се счита, че творбите на Бартоломео Булгарини не са запазени, той е „преоткрит“. Неговият „откривател“ – знаменитият изследовател на италианското изкуство Бернард Беренсон отначало събира кръг от стилистично близки картини, макар да не знае името на автора и измисля за него условното име Уголино Лоренцети поради близостта на тези картини със стила на Уголино ди Нерио и на Пиетро Лоренцети. Картини, частично съвпадащи с подбраните от Беренсон, са приписани от друг изследовател –Ърнест Теодор Девалд на анонимен майстор, когото той нарича Майстор Овиле (на италиански: Maestro d'Ovile) по картина, намираща се в сиенската църква „Сан Пиетро а Овиле“. През 1936 г. американският историк на изкуството Милард Мис свързва авторството на двете групи картини с фигурата на Бартоломео Булгарини.

Поклонение на овчарите, ок. 1350 г., Музей „Фог“, Харвардски университет.

Не съществува нито едно подписано от Бартоломео Булгарини произведение. В инвентарните описи на Сиенската катедрала, изготвени през 1591 и 1594 г., като художник с име Булгарини е назоваван авторът на картината „Рождество“, украсявала олтара на Свети Виктор – един от четиримата светци-покровители на Сиена, който има свой отделен в катедралата. Сред авторите, изписващи картини за тези олтари, могат се посочат първокласни художници като Симоне Мартини и Липо Меми („Благовещение“, сега в Уфици, Флоренция), Пиетро Лоренцети („Рождество на Мария“, в Сиенската катедрала) и неговият брат Амброджо Лоренцети. В описите се отбелязва, че Олтарът на св. Виктор е поръчан на Бартоломео през 1351 г. С времето специалистите стигат до мнението, че „Рождество“, отбелязано в инвентарния опис от 16 век, е картината „Поклонението на овчарите“, която се пази в Художествения музей „Фог“ на Харвардския университет и е датирана приблизително от 1350 г. Картината има отчупване на краищата и е пострадала от неумели опити за реставрация. В това произведение може да се види умел баланс между двуизмерната плоскост, характерна за сиенската живопис от 14 век, и илюзорната дълбочина на пространството, създадена с помощта на две тънки колони. Картината е централен панел от триптих (двете странични части с изображения на светци – вероятно „Св. Виктор“ и „Св. Корона“ от Държавния музей в Копенхаген; съхранени са панелите на постамента – „Разпятие“ от Лувъра, Париж и „Ослепяването на св. Виктор“, Щеделевски институт, Франкфурт). Именно „Поклонение на овчарите“ послужва за отправна точка за реконструкция на творчеството на художника.

Произход и произведения

За живота на Бартоломео е известно много малко. Съгласно документите той е син на месер Булгарини. Във всеки случай изследователите свързват името с Болгарино ди Симоне Булгарини – аристократ, занимаващ важни длъжности в Сиенската комуна. Някои изследователи във връзка с това считат, че Бартоломео се занимава с живопис, което подобава за развлечение на аристократ. Документите свидетелстват, че изкуството е негово основно занятие и за своята работа той получава възнаграждение. Не са съхранени никакви сведения за неговото обучение в която и да е живописна работилница. От анализа на неговите произведения следва, че първоначално той може би е ученик на Уголино ди Нерио, но в по-късния период попада под влиянието на творбите наПиетро Лоренцети и Симоне Мартини.

В сиенските и флорентийските архивни документи Бартоломео се споменава няколко пъти от 1338 до 1378 г. Първото споменаване е свързано с изписване на стена на Сиенската хазна. През 1345 г. неговото име се появява във връзка с незначителни работи, но през 1348 г. той е споменат вече като известен майстор, в заявка, постъпила от църквата „Сан Джовани Фуорчивитас“ в Пистоя, Булгарини се назовава като един от двамата най-добри майстори в Сиена наред с Якопо ди Мино дел Пеличайо и флорентинците Тадео Гади, Стефано Фиорентино и Андреа Орканя. После художникът получава няколко важни поръчки не само в Сиена, но и от Флоренция и други градове на Тоскана. Така през 1349 г. той рисува фрески на Порта ди Камоля (градските врати на Сиена), които не са запазени.

През 1363 г. името му се появяват в списъка на Гилдията на сиенските художници (Ruolo dei pittori Sinesi). Към 1369 г. се отнася документ, в който Master Bartholomeus de Senis се споменава сред живописците, работещи в същата година във Ватикана (изследователите еднозначно свързват това име с Булгарини); конкретно в документа се указва, че на художника са платени по 16 солди на ден – това е вследствие на много изгоден договор, т. к. папа Урбан V плаща такива големи суми само на няколко от 24-мата художници, привлечени за работа във Ватикана. Текст от 1370 г. разкрива, че майсторът заедно със своята съпруга се включва в братството при сиенската болница Санта Мария дела Скала, която е не е болница в съвременния смисъл на думата, а по скоро благотворителна организация, приют за болни и сиропиталище. На Братството „Санта Мария дела Скала Бартоломео“ Булгарини дарява цялото си имущество и от тогава до края на живота си той се нарича Фрате Бартоломео (брат Бартоломео). Постоянно свързан с този богоугоден сиенски обществен институт, Булгарини изписва пет олтара за Санта Мария дела Скала (английската изследователка Даяна Норман предполага, че по този начин болницата решава въпроса с финансирането на живописни творби).

Бартоломео Булгарини умира на 4 септември 1378 г., оставяйки незавършена фреска на поредния олтар, чието завършване е поръчано на друг художник.

Творчество

По всяка вероятност след чумната епидемия през 1348 г. Бартоломео Булгарини оглавява най-крупната за Сиена художествена работилница, в която се изпълняват работи от много известни сиенски майстори. Той създава картини не само за сиенските учреждения – катедралата или болницата „Санта Мария дела Скала“ (за която той създава пет произведения), но работи също така и във Флоренция, Сан Джиминяно, Пиенца, Гросето и Лука.

Днес на него се приписват доста голям кръг произведения, сред които има напълно запазени полиптихи и триптихи:

• един от най-ранните е Триптих от Фоляно, 1335 – 1340 г, 91,5х143 см, Национална пинакотека (Сиена);
• Олтар „Ковони“, ок. 1340 г., 121x181 cm, Музей на църквата „Санта Кроче“ (Флоренция); изследователите считат, че това е именно олтарът от църквата Санта Кроче, който споменава Вазари в жизнеописанието на Булгарини.
• Полиптих „Бернсон“, края на 1340-те г., Вила Тати (Флоренция)
• Олтар „Сестано“, пр. 1350 г., Национална пинакотека (Сиена)
• Полиптих „Мадоната с Младенеца и светци“, частна колекция (Сан Джиминяно),
• Триптих „Мадоната с Младенеца и светци“, ок. 1369 г., църква „Санта Мария Маджоре“ (Тиволи).

Съхранени са и отделни части разделени олтари, които се пазят в най-добрите колекции на света :

• Св. Екатерина Александрийска, ок.1335 г., Национална галерия (Вашингтон)
• Разпятие, ок.1350 г., Лувър (Париж)
• Разпятие, сл. 1330 г., Ермитаж (Санкт Петербург)
• Св. Матей и св. Тома, ок. 1350 г., Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк)
• Възнесение на Мария; Мадоната с Младенеца, № 76, ок. 1355 г. и Мадоната с Младенеца, № 80, 1359 – 1360 г., Национална пинакотека (Сиена)

Всички тези творби представляват централните панели за олтари, изпълнени за болницата „Санта Мария дела Скала“.

В колекциите на Германия – музей „Валраф Рихартц“, Кьолн: Мадоната с Младенеца на трон, ок.1350 г.; Св. Петър, ок. 1350 г.; Св. Матей, ок. 1350 г.; Св. Франциск), а също така в Берлин и Франкфурт на Майн; в Музея на християнството на унгарския град Естергом (Мойсей, ок. 1350 г. и Пророк Даниил, ок. 1350 г.), в най-крупните частни колекции – Креса (Мадоната с Младенеца) и Музей „Тисен-Борнемиса“ (Мадрид) – Мадоната с Младенеца, четири ангели и светци-мъченици, а също така в църквите на Тоскана.

• 
  Триптих от Фоляно, ок. 1335 г.
• 
  Полиптих „Бернсон“, 1340-те г.
• 
  Мадоната с Младенеца на трон, светица и Св. Йоан Кръстител, ок. 1340 - 1345
• 
  Олтар „Сестано“, пр.1350 г.
• 
  Олтар „Мадоната с Младенеца и светци“
• 
  Разпятие, 1350 - 1351
• 
  Оплакването на мъртвия Христо, ок. 1350
• 
  Мадоната на смирението, 1350 - 1355
• 
  Мадоната с Младенеца, ок. 1350
• 
  Дева Мария на трон със светци и ангели, 1355 – 1360
• 
  Мадоната с Младенеца на трон и два ангела, ок. 1360
• 
  Голгота, 1340-60

Уголино Лоренцети

Уголино Лоренцети е измислено име на несъществувал художник. Името е измислено от известния изкуствовед Бернард Беренсон за обозначение на кръга произведения на живописта, стилистически близки до маниера както на Уголино ди Нерио, така и на Пиетро Лоренцети. Сега е установено, че всички тези картини принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини.

Източници

• J. Steinhoff-Morrison. Bartolomeo Bulgarini and Sienese Painting in the Fourteenth Century. Princeton University, 1990.
• Judith B. Steinhoff. Sienese Painting After the Black Death: Artistic Pluralism, Politics and the New Market Cambridge University Press. 2007.

Библиография

• J. Steinhoff-Morrison. Bartolomeo Bulgarini and Sienese Painting in the Fourteenth Century. Princeton University, 1990.
• D. Norman, Painting in Late Medieval and Renaissance Siena. Yale University Press, London, 2003, pp. 115–116, 132-133.
• A.Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Silvana Editoriale, Milano, 2003, pp. 404–413
• C.B. Strehlke. Italian paintings 1250—1450. John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art. 2004, pp. 83–90
• Judith B. Steinhoff. Sienese Painting After the Black Death: Artistic Pluralism, Politics and the New Market. Cambridge University Press. 2007.
• L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 180–181, 204-205

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бартоломео Булгарини“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​