Батавско клане

Батавското клане (на нидерландски: Chinezenmoord; на индонезийски: Geger Pacinan) е погром срещу китайските жители на Батавия, извършен от местни жители от други етнически групи със съдействието на армията на нидерландската колония Нидерландска Индия.

Избиване на китайски пленници по време на клането

Насилието в града продължава от 9 до 22 октомври 1740 година с по-ограничени сблъсъци в околностите и през следващия месец. Броят на избитите китайци се оценява на поне 10 хиляди души, като се смята, че оцеляват между 600 и 3 хиляди души.

През септември 1740 година репресиите на властите и намаляващите цени на захарта предизвикват вълнения сред китайското население и генерал-губернаторът Адриан Валкенир обявява, че всеки бунт ще бъде потушен със сила. На 7 октомври стотици китайци, много от тях работници в захарните рафинерии, нападат нидерландски войници и убиват 50 от тях, в резултат на което армията въвежда вечерен час за китайците и конфискува оръжието им. Два дни по-късно разпространилите се слухове за убийствата, извършени от китайците, подтикват тълпи от други етнически групи да започнат да палят къщи на китайци, а армията обстрелва с оръдия китайски квартали. Насилието бързо обхваща целия град, като броят на убитите китайци расте. Въпреки че на 11 октомври Валкенир обявява амнистия за извършителите, насилията продължават и банди цивилни продължават да залавят и убиват китайци до 22 октомври, когато генерал-губернаторът въвежда по-твърди мерки за прекратяване на безредиците. Извън градските стени сблъсъците между военни и бунтуващи се работници от рафинериите продължават и през следващите седмици, докато армията атакува и превзема китайските укрепления.

През следващата година нападенията срещу китайци из цяла Ява предизвикват продължилата 2 години Яванска война, която противопоставя китайци и яванци срещу нидерландската армия. По-късно Валкенир е отзован в Нидерландия и съден за престъпления, свързани с Батавското клане.