Баячево
Баячево е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
| Баячево | |
  Баячево  Баячево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 919 души[1] (15 март 2024 г.) 59,8 души/km² |
| Землище | 15.369 km² |
| Надм. височина | 193 m |
| Пощ. код | 7745 |
| Тел. код | 06063 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 03037 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Баячево Мехмед Хасанов (БСП) |
География редактиране
Село Баячево се намира в североизточната част от град Търговище на 10 км от областния град.
Селото е разположено на дължина, с което е уникално. Улиците на селото са 20 км и е едно от селата с най-голяма площ в община Търговище.
История редактиране
След археологически разкопки на 400 м източно от селото е разкрита селищна могила от халколита. Непосредствено южно от нея е разположено селище от същия период.[2]
Според историята на село Баячево с автор Хр. Петков от 25 декември 1956 г. селото носи името на основателя си българин – баяч. Той „изхонвал бесове“, лекувал различни болести посредством врачуване и баене и оставил името си на едно чисто българско село. По-късно по време на османската власт турците са преименували селото на „Бояджикьой“, но не могли да популяризират това име и селото си останало с името Баячево.
Според баба Незифе Гаджал името на селото е от 16 век когато султан Баязид се отбил за кратка почивка. Харесала му природата, хората и казал „Това село ще бъде кръстено на мое име – Баязид и ще му викат Баячево“.
Кметство, Целодневна детска градина, читалище основано през 1927 г.
Хора от селото са участници в Първата световна война Трима са наградените за храброст. Това са:
редник Ахмед Ахмедов Кондаров от 31-ви пехотен полк, 7-а рота. Награден със знак на военния орден „За храброст“, IV ст., ефрейтор Колю Костадинов Дончев от 31-ви пехотен полк, 1-ва рота. Награден с войнишки кръст „За храброст“, IV ст., ефрейтор Стойко Матев Стойков от 47-и пехотен полк. Награден с военен орден „За храброст“, ІV ст.
Част от загиналите участници в боеве на българската армия за овладяване на Тутраканската крепост са погребани в Мемориал "Военна гробница-1916 г.". Намира се на 10 км южно от гр. Тутракан и 1,5 км североизточно от с. Шуменци, община Тутракан, на мястото на форт № 7 на някогашната румънска крепост (по българската номерация на фортовете). Това са:
Редн. Ганчо Иванов Ганчов, н. 1914, 31 п., 10 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан; Редн. Денчо Станев Славов, 31 п., 13 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан; Редн. Христо Димов Дамянов, н. 1911, 31 п., 7 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 759 | 100.00 |
| Българи | 135 | 17.78 |
| Турци | 380 | 50.06 |
| Цигани | 11 | 1.44 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 29 | 3.82 |
| Не отговорили | 204 | 26.87 |
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
- ↑ „Справка за населението на село Баячево, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 29 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 ноември 2018. (на английски)
6. Картотека на военните паметници в област Силистра - 2014.pdf (government.bg)
