Беленци е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч.

Беленци
Общи данни
Население469 души[1] (15 декември 2023 г.)
18,3 души/km²
Землище25.705 km²
Надм. височина374 m
Пощ. код5783
Тел. код06980
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ03373
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Ангел Ангелов

География редактиране

Село Беленци е разположено в полите на Стара планина. Оградено е от 3 върха – Свети Илия, Свети Петър и Селския връх. Намира се на 15 км от град Луковит. До него се стига по асфалтов път. На юг от Беленци е село Орешене, община Ябланица, а на югоизток е село Стояновци, община Роман.

Климат редактиране

Климата е умерено-континентален. Зимата е мека, а лятото прохладно.

Почви редактиране

От почвите преобладават сиви горски и канелени почви.

Растителност редактиране

Иглолистни, дъбови и букови гори, тучни ливади изпълнени с лековити билки. В горите се срещат ядливите гъби: манатарка, булка гъба, пачи крак, млечница, сърнелка, орешки, печурки, магарешки и кладница.

История редактиране

Селото е основано през първата половина на XVII век от изселници павликяни от Белене.[2]

Според стара легенда името на селото идва от името на една много красива българка на име Бела. Тя ходела много често да пере на реката (която минава през селото) и един ден я забелязали турци, харесали я и решили да я отвлекат. Очевидец разказвал, че тя бягала от тях като кошута нагоре по реката и оттогава никой не я е видял. Така селото започнало да носи нейното име Бела, по-късно преименувано в Беленци, а реката по която е бягала носи името Кошута.

Религии редактиране

Към 1893 година в селото са живели 53 помаци.[3]

Културни и природни забележителности редактиране

Село Беленци е взело активно участие в партизанското движение. В неговия район е бродела четата на Васил Симеонов/Мотов/-Чавдар. Много ятаци са дали живота си за налагане на комунистическия съветски режим в България – Баба Стойна, Дядо Доко, Лазар Генов и други. Те са застреляни на 12 май 1944 от жандармерията на Луковит. В центъра на селото в тяхна чест е построен паметник, на който всяка година на 12 май се събира цялото село идват и школници от Плевен, за да почетат паметта им със салют.

Днес на този паметник, освен имената на ятаците са добавени и имената на загиналите в Балканската и Втората световна война.

Друга забележителност в селото е църквата „Свети Архангел Михаил“, в която има изключителни стенописи. В нея са кръстени всички деца до набор 1951 година. В първите години на XXI век е полуразрушена.

В селото има бряст, на който годините не се знаят. Диаметърът на ствола му е над 1,5 метра. Под това дърво години наред поколения са чествали Петровден. Пренасяли са курбан, свирила е музика и са се веселили до късно.

Редовни събития редактиране

На 14 януари всяка година в салона на читалището се провежда традиционен бал, на него момите показват какви носии имат, а кмета на селото с жури избира най-хубавата женска и мъжка носия и им се присъжда награда.

На 2 август се прави увеселителен бал, на него присъстват всички жители на селото и гости от околните села. За доброто настроение се грижи духовата музика на село Беленци, известна със своето умение в цялата околия.

Препитание редактиране

Основният поминък на селото е земеделие. А също така билкарство и събиране на гъби. От ранна пролет до късна есен се събират всички лековити билки в района и се берат ядливи гъби.

Други редактиране

В селото има много прочути майстори на къщи: Христо Панчев, Петко Панчев, Фильо Испирдонов, Тодор Ганчев, Сульо Осинов и други.

Най-прочутия от тях е бил Христо Панчев. Няма къща или селскостопанска сграда, която да не е построена от него. Не само в село Беленци, но и във всички околни села. Бил е самоук майстор, но на майсторлъка му можело да завиди дори и най-добрия.

Кухня редактиране

Традиционна българска кухня. Тук може да си похапнете печено агне в трап, пита в подница, домашно приготвено сирене и масло, да вкусите лековитото вино от къпини и шипки, което се приготвя в почти всяка къща. Не бива да се пропусне и прекрасната сливова ракия, която присъства на трапезата на всеки беленчанин.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  • Васил Симеонов-Чавдар „Последното робство“ записки издателство БКП 1970 г.
  1. www.grao.bg
  2. Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 364 – 365.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.