Белица (община Брод)

селище в Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Бѐлица (изписване до 1945 година: Бѣлица; на македонска литературна норма: Белица) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Белица
Белица
— село —
Църквата „Свети Пантелеймон“ в Белица
Църквата „Свети Пантелеймон“ в Белица
41.6761° с. ш. 21.3044° и. д.
Белица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина882 m
Население106 души (2002)
Пощенски код6533
Официален сайтbelica.mk
Белица в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали – Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска (Голема).

История редактиране

На 2 km югоизточно от Белица са руините на късноантичната и средновековна крепост Миткороен или Калето под дъбята.[1] На 2 km на север е Калето на Столоватец – също от късната античност и средновековието.[2] Според видния хърватски археолог Иван Микулчич около Белица е имало многобройно славянско население и тук е бил центърът на Величката епархия, чийто епископ в IX век е бил Климент Охридски. На 2,5 km западно от Белица, при устието на Белешница в Треска (Велика), покрай главния поречки път са открити руините на голяма църква.[3]

 
Къщи в селото

Църквата „Свети Никола“ в Долна Белица е от XVI век.[4] В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Белица е посочено два пъти като село в Прилепска каза – веднъж като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи,[5] и втори път като Белица (Bélitza) с 19 домакинства и 79 жители.[6]

Църквата „Свети Пантелеймон“ е изградена в 1873 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣлица Долна има 26, а Бѣлица Горна 180 жители българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[8] Същевременно Голема Балица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 23 къщи, а Мала Балица също чисто българско с 6 къщи.[9]

 
Река Белица край селото

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Белица има 41 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[10] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[13]

В селото има и църкви „Възнесение Христово“, „Света Троица“ и „Свети Талалей“.[4]

Личности редактиране

Родени в Белица
  •   Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[14]

Бележки редактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 152.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 153.
  4. а б в Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  12. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007 
  14. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.