Белогръб кълвач

вид птица

Белогръбият кълвач[3] (Dendrocopos leucotos) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.[4]

Белогръб кълвач
♂ Белогръб кълвач
Белогръб кълвач
♀ Белогръб кълвач
Белогръб кълвач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:Кълвачови (Picidae)
род:Пъстри кълвачи (Dendrocopos)
вид:Белогръб кълвач (D. leucotos)
Научно наименование
(Bechst., 1802)
Разпространение
Белогръб кълвач в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристики редактиране

Белогърбият кълвач е малко по-едър от големия пъстър кълвач (Picoides major), шията и човката са по-дълги, а профилът на главата е по-ъглест. Клоаката е светлочервена на цвят и не е ясно ограничена. Коремът има лек бежовато-розов нюанс. Страните са напетнени по дължина. Мъжкият е с изцяло червено теме, при женския темето е черно. Белогърбият кълвач е висок 25 – 28 см.[5]

Разпространение редактиране

Сравнително широко разпространен в Европа и Азия. В някои региони малоброен.

Начин на живот и хранене редактиране

Белогърбият кълвач предпочита влажни смесени гори в близост до реки и езера, като има нужда от много мъртви и гниещи дървета, за да оцелява. Местообитанието трябва да е запазено от сечи, поради което е силно застрашен вид.[5] В България предпочита стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 м. н.в., с повече мъртви и отмиращи дървета.[6]

Храни се с насекоми. Прекарва дълго време на земята в търсене на храна. Белогърбият кълвач е подвижен, но не се плаши много.[5]

Бележки редактиране

  1. Dendrocopos leucotos (Bechst., 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Белогръб кълвач. Посетен на 26 март 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. BirdLife International. Dendrocopos leucotos // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2009. (на английски)
  5. а б в Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.
  6. Червена книга на Република България, Южен белогръб кълвач. Посетен на 21 април 2017