Белокопитово
Белокопитово е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.
| Белокопитово | |
  Белокопитово  Белокопитово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 229 души[1] (15 март 2024 г.) 35,7 души/km² |
| Землище | 6.425 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 9801 |
| Тел. код | 05314 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 03633 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП за България; 2023) |
География редактиране
Белокопитово отстои на 11 km от областния център Шумен. Освен с града, селото граничи със землищата на Панайот Волово, Струйно, Градище и Лозево. Релефът е предимно равнинен, като селото е разположено по северния склон на Шуменското плато. Белокопитово се намира на пътния възел между Европейски път Е772 и Европейски път Е70 в участъкът между направленията Варна – София – Букурещ. На 3 август 2015 г. е открит за движение участъкът Панайот Волово-Белокопитово от АМ „Хемус“ – от km 337+302 до km 342+200.
История редактиране
Античност и Средновековие редактиране
Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар“, е съществувало праисторическо и ранносредновековно поселение. По време на спасителни археологически проучвания е установено, че обектът е обитаван по време на късната бронзова епоха и средновековието.[2]
Ново време редактиране
През османския период от 1865 до 1880 година селото е с черкезко население, намира се в местността „Бобищата“ и носи името Кауклии. Съществуват две предположения за произхода на това название – от черкезкото племе кауци или от османската дума каук, означаваща „чалма“. През втората половина на XIX век селото се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи – тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. Според устната традиция Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан Кауклъ аанъ, като ханджията Иванчо съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена Тодор бунар.
След Руско-турската война през 1877 – 1878 г. и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал Сергий Белокопитов. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. черкезите се изселват от Българско.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав редактиране
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 145 | 100.00 |
| Българи | 140 | 96.55 |
| Турци | – | – |
| Цигани | – | – |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | – | – |
| Не отговорили | 5 | 3.44 |
Редовни събития редактиране
- 28 август – празник на селото
Личности редактиране
- Христо Герчев, учител в селото, 1901 – 1902;
- Иван Абаджиев, Треньор на България за ХХ век, живял в селото след пенсионирането си.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Любен Лещаков, Елена Василева, Таня Джанфезова, № 6. СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ № 001, ЕТАП III ПО ТРАСЕТО НА АМ „ХЕМУС“, ЗЕМЛИЩЕ НА С. БЕЛОКОПИТОВО, ОБЩИНА ШУМЕН, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.165
- ↑ „Справка за населението на село Белокопитово, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-08. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
