Белут
Белу̀т (изписване преди 1945 година и Бѣлутъ, на сръбски: Белут или Belut) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
| Белут Белут/Belut | |
  Белут | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 919 m |
| Население | 58 души (2011) |
География редактиране
Белут се намира югоизточно от Босилеград, на запад от днешната българо-сръбска граница. Съставено е от 9 разпръснати махали: Ву̀чина, Селище, Бузаджийска, Голоу̀ковци, Велкова, Присо̀е, Длъга падина, Долня махала и Капѝджина махала. Някои от тях днес са обезлюдени. С изключение на Капиджина махала, която се намира в Капиджина падина, махалите на селото са разположени в Белутската долина.
Името си Белут е получило от покрития с кремъци (белутраци) връх Белутòк.[1]
История редактиране
Според местно предание то е било основано от четирима души – Марко Бузаджи, Мита Вуча, Джока Шỳкар и дедо Вуко. Тъй като почвата е неплодородна, традиционен поминък на местните жители е строителството.[2]
Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под сегашното си име.[3] В регистър на джелепкешани от 1576 г. селото е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Ярменин Даю и Ралче Калчин, натоварени да доставят общо 50 овце.[4]
До 1878 година Белут е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. В 1864 г. селото има 25 ханета (67 мъже), в 1866 година – също 25 ханета (135 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата е 30 (75 мъже).[5]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част от община Извор, която влиза последователно в Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са заграбени от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.
През 1912 – 1913 година е построена църквата „Св. Богородица“[6]
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Белут, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. От селото родом е Асен Северикин-деец на ВЗПО „Въртоп“, загинал през 1931 г.при екзекуцията на един кмет предател.
След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население редактиране
| година | Население |
| 1880 | 154 |
| 1900 | 201 |
| 1910 | 226 |
| 1948 | 192 |
| 1953 | 189 |
| 1961 | 193 |
| 1971 | 146 |
| 1981 | 105 |
| 1991 | 99 |
| 2002 | 85 |
| 2011 | 58 |
При преброяването от 2002 година 67,05% от жителите на Белут са записани като българи, 21,17% като югославяни, а 11,76% като сърби.
Образование редактиране
Сградата на началното училище в селото е построена през 1946 година по инициатива на учителя Добри Йорданов от с. Райчиловци. Дотогава училището се е помещавало в частна сграда в махалата Голоуковци.[6]
През учебната 2007 – 2008 година училището има една ученичка и една учителка.[7]
Забележителности редактиране
В югоизточната част на землището на селото местният жител Здравко Георгиев, на площ около 20 дка, е създал един много интересен парк, наречен "Ферма „Осми ден“. В него са събрани символи и са резбовани върху дърво текстове от всички съвременни големи религии. Освен това Здравко е събрал много ценни етнографски експонати от района и цяло Краище. Фермата се посещава от много хора от цял свят.
Редовни събития редактиране
Ежегоден събор (селска служба) на 27 ноември – Св. Филип.
Събор на 28 август-„Успение Богородично“
Личности редактиране
- Асен Северинкин (1898 – 1931) – български революционер
- Радко Стоянчов – съвременен поет, публицист, общественик
Бележки редактиране
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 445 – 446
- ↑ Захариев, Йордан. пос. съч., с. 445 – 447
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 66.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 143.
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 95
- ↑ а б Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 48
- ↑ в. „Братство“, Ниш, бр. 2188, 11 април 2008, с.10.[неработеща препратка]