Бенковски (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бенковски.
Бенковски е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора. Село Бенковски се намира на 30 км от Стара Загора и на 16 км от Нова Загора. Името му означава голямо, широко, обширно поле.
| Бенковски | |
  Бенковски  Бенковски | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 116 души[1] (15 март 2024 г.) 8,07 души/km² |
| Землище | 14.462 km² |
| Надм. височина | 132 m |
| Пощ. код | 6055 |
| Тел. код | 041179 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 03856 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Днес селото носи името на Георги Бенковски – командирът на „Хвърковатата чета“.
История редактиране
Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи, поради благоприятния климат и равнинен терен. Впоследствие навреме от съседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.
Първото име на селото е било Дуваджизлии – Дува по смисъл на български език означава – поле, равнина а Джизлии – голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име. От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет – Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски – командир на „Хвърковатата чета“ и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.
Най-близкият град до селото е Нова Загора, на 15 – 16 км. Общинският център е Стара Загора на около 29 – 30 км.
Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.
До 1964 година е било трудно придвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство. След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 – 39 година и на 15 септември 1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий“. След това се построява читалище „Пробуда“, което е вече на близо 80-годишна възраст. През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.
Култура редактиране
През 1956 година е започнало изграждането на читалищната сграда в с. Бенковски, дадено му е името „Пробуда“. Към читалището има и библиотека, която се посещава от деца и възрастни.
Традиционни празници на селото са Коледа, Великден, 8 март, Бабин ден, честват се рождени дни на хората като се организират тържества с музика, годишнини от бракове, има и сформирана група от млади момчета коледари, които в нощта на Коледа обикалят и влизат във всеки дом за здраве и берекет. На Великден традиция е да се канят музиканти и в неделя вечер да се вият кръшни хора по площада на селото, за щастие и веселие на хората.
Населението е предимно от възрастни и стари хора, по традиция е останало да се празнува Бабин ден, като лекарката и най-възрастната жена се удостояват за баба – акушерка.
„Имаше група от деца, които лазаруваха по време на „Лазаров ден“, но вече пораснаха и няма подрастващо население, което да замести вече порасналите. Започваме да събираме инвентар – посуди, носии и др. за музей, за да можем да покажем на поколенията какъв е бил бита и душевността на селото, на предците преди тях.
Инициативи – болно ми беше преди да бъда назначена за кметски наместник на селото, че бяхме единственото село където хората нямаше къде да се съберат в по задушевна обстановка, но с повече настояване успях да издействам сградата на старото кметство да я направим на пенсионерски клуб. Бяхме единственото село без такъв. Сега имаме инициатива за построяването на малък параклис, трудно е да успеем да съберем пари за църква, но хората имат нужда от божи храм макари и в по-малък размер. Също така и в двора на бившето училище има паметник посветен на 32-ма убити войници през 1912 – 1918 година, който е изоставен с годините и има нужда от възстановяване, за да се покаже на хората, че тук има хора дали живота си за сега живеещите и заслужават почит и уважение. Имаме инициативата да го възстановим и да направим молебен за тези хора“, разказва кмета на селото.
Културни и природни забележителности редактиране
Редовни събития редактиране
Празник на селото е Великден и се отбелязва с празнично хоро на мегдана.
Личности редактиране
От това село са родом музикантите от орк. „Славяни“ – Ст. Загора кавалджията Марко Марков, барабаниста Евгени Марков и народната певица Симоне Маркова
