Бергамо
Бѐргамо (на италиански: Bergamo, на местния диалект Bèrghem, Бѐргем) е град и община в Северна Италия.
| Бергамо Bergamo | |
  | |
 | |
  Бергамо  Бергамо | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Ломбардия |
| Площ | 40,16 km²[1] |
| Надм. височина | 249 m |
| Население | 120 000 души |
| Пощенски код | 24121–24129 |
| МПС код | BG |
| Официален сайт | www.comune.bergamo.it |
| Бергамо в Общомедия | |
География редактиране
Град Бергамо е център на едноименната провинция Бергамо в областта Ломбардия. Разположен е в подножието на Алпите. Намира се на около 40 km на североизток от Милано и на 30 км от Швейцария. От езерата Комо и Изео е отдалечен на 30 km, а от Гарда и Маджоре на 70 km. Бергамо е жп и шосеен транспортен възел. Има аерогара на 4 km до града. Населението към 31 декември 2004 г. е 117 887 жители.
История редактиране
Градът се състои от две части. Най-старата част е Горният град (Città Alta), разположен на хълм, а в равнината около него се разпростира Долният град (Città Bassa), съвременният индустриален, финансов и административен център с национално значение. Двете части са разделени, както физически, така и символично, от мощни стени, които са построени от Венецианската република през втората половина на XVI век, за да защитават града, който е бил най-отдалеченото владение на континента.[2]
Бергамо (от берг-хейм, т.е. градът на хълма) вероятно е основан от келтите. Първите исторически доказателства датират от 223 г. пр. Хр., когато в района е имало римски военни сили. През 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар предоставя статут на муниципиум на града, чието латинско име е Бергомум и който наброява около 10 000 жители. Градът е бил наричан „operibus munitae" (заобиколен от стени), части от римските стени все още личат. Римското селище не се е ограничавало в зоната на оградения хълм, споменава се и предградието, което се е развило по улиците, водещи към Città Alta, които по същество са останали непроменени и до днес.[2] През V век е бил разрушен от хуните, предвождани от Атила. След възстановяването му става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано.
От 1428 до 1797 г. Бергамо е част от Венецианската република. Тогава се изграждат новите, венециански стени (1560 – 1623 г.), при чието строителство много части от града са разрушени. Внушителни, все още с непокътната структура, те засилват още повече биполярното разделение на града. Città Alta започва да се превръща в място за дворците на богатите. Città Bassa се развива като производителен и търговски център, а утвърденият панаир засилва ролята си. През XVIII век градът преживява голям растеж и процес на обновяване; след известен период на упадък районът, където се провежда панаира, се превръща дефакто в център на града.[2]
По-късно е част от Кралство Ломбардия. През 1859 г. е освободен от Джузепе Гарибалди и преминава към Кралство Италия.
Архитектура редактиране
В Бергамо има много архитектурни паметници от 12 – 15 век. Сред тях са църквата „Санта Мария Маджоре“, построена през 1137 г., параклисът „Колеони“ от 15 век, художествената галерия „Карара“.
Икономика редактиране
Основните отрасли на икономиката на Бергамо са машиностроителната, металургичната, текстилната, циментовата и полиграфичната промишленост. Полиграфичната промишленост е известна с издаването на географски карти.
Спорт редактиране
Представителният футболен отбор на града носи името Аталанта БК. Състезавал се е както в Серия Б, така и в Серия А.
Личности, родени в Бергамо редактиране
- Гаетано Доницети (1797 – 1848)
Личности, свързани с Бергамо редактиране
- Джузепе Гарибалди (1807 – 1882), италиански революционер и политически деец
- Филипо Индзаги (р. 1973), италиански футболист
- Гаетано Доницети (р. 29 ноември 1797), италиански композитор
Побратимени градове редактиране
.svg){kind=small}
Източници редактиране
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- ↑ а б в whc.unesco.org