Бирмингам (лек крайцер, 1907)

Бирмингам (на английски: USS Birmingham (CL-2)[~ 2]) е лек крайцер на ВМС на САЩ от времето на Първата световна война, втори кораб от типа „Честър“.

„Бирмингам“
USS Birmingham (CL-2)
„Бирмингам“ през 1908 г., вероятно по време на изпитанията
Флаг САЩ
Клас и типЛек крайцер от типа „Честър“
ПроизводителFore River Shipyard в Куинси, САЩ.
Служба
Заложен14 август 1905 г.
Спуснат на вода29 май 1907 г.
Влиза в строй11 април 1908 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 13 май 1930 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3810 t (стандартна);
4762 t (пълна)
Дължина129,0 m
Дължина между перпендикулярите
128,0 m
Ширина14,3 m
Газене5,1 m
Броняпояс: 51 mm;
палуба: 25 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
12 водотръбни котли Fore River
Мощност15 670 к.с. (11,7 МВт)
(на изпитанията)
Движител2 гребни винта
Скорост24,33 възела
(44,6 km/h)
Далечина на
плаване
4150 мили на ход 18,6 възела;
Запас гориво: 1375 t въглища
Екипаж356 души
Кръстен в чест наград Бирмингам в Алабама
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm
6x1 76 mm
Торпедно
въоръжение

2x1 533 mm ТА[~ 1]
„Бирмингам“ в Общомедия

История на създаването редактиране

Заложен е на 14 август 1905 г. в корабостроителницата Fore River Shipbuilding Company в Куинси, щата Масачузетс, спуснат е на вода на 29 май 1907 г., „кръстен“ е от мисис L. Underwood, влиза в строй на 11 април 1908 г. под командването на командер B. T. Wallin.

История на службата редактиране

 
14 ноември 1910 г.

Служи в Атлантическия флот, става първият военен кораб, от палубата на който излита самолет[1].

От 1909 г. до 1910 г. кораба „USS Birmingham“ заедно със USS Salem (CL-3) плават от САЩ до Либия и обратно[2], участвайки по поръчка на ВМФ на САЩ в изследване върху разпространението на радиовълните на голямо разстояние под ръководството на радиофизика Л. Остин. В резултат на получените данни от Остин и неговият помощник доктор Луис Кохен определят емпиричните зависимости между мощността на радиосигналите, тяхната честота и разстоянието, на което те са предадени, и е изведена формулата за определяне на мощността на сигнала, предаван на големи разстояния (формула на Остин или формула на Остин-Кохен).

През 1913 г. е преоборудван на плавбаза за торпедни катери. По време на Първата световна война ескортира конвои с войски за Франция, ескортира конвои от Гибралтар до Британските острови и Франция, през януари 1919 г. се връща в САЩ. До 1922 г. се базира в Сан Диего, флагман е на ескадрон разрушители, а след това е преведен в Балбоа, като флагман на ескадрона със специални предназначение, през 1923 г. е отписан от флота, а през 1930 г. е разкомплектован за метал.

Коментари редактиране

  1. Всички данни са приведени към момента на влизането в строй.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници редактиране

  1. Friedman, Norman (1983). U.S. Aircraft Carriers: An Illustrated Design History. Naval Institute Press. стр. 31. ISBN 0-87021-739-9
  2. Louis W. Austin

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Birmingham (CL-2) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​