Битка при Варшава (1831)
Битката за Варшава от 6 и 7 септември (25 и 26 август по стар стил) 1831 година е щурмът и превземането на столицата на Полското кралство от руската армия, предвождана от генерал Иван Паскевич. Това е последното голямо сражение от руско-полската война от 1830 – 1831 година и решителен удар върху опита на поляците да отхвърлят руското владичество, продължило повече от 80 години след това.
| Битка при Варшава (1831) | |||
| Полско въстание (1830 – 1831) | |||
 Руски хусари в атаката на Варшава (картина на Михаил Лермонтов) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 6–7 септември 1831 г. | ||
| Място | Варшава, Полско кралство | ||
| Резултат | руската армия превзема Варшава | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Варшава в Общомедия | |||
Предходни събития редактиране
Варшава е политическият център и материалната опора на полското въстание, избухнало през ноември 1830 година. Завладяването ѝ е основната цел на руското командване още от започването на активните бойни действия през февруари 1831, когато руските войски окупират западните предели на Полското кралство. Напредването им обаче е спряно в резултат на Гроховската битка и последвалите контраатаки на поляците.[4] Обрат в бойните действия настъпва едва след битката при Остроленка през май, след която руснаците потушават бунтовете в Литва и съсредоточават силите си към Варшава. През юли руският главнокомандващ генерал Иван Паскевич пренася бойните действия на левия бряг на Висла. Един от подчинените му корпуси прекосява реката южно от Варшава и нахлува в Сандомежкото войводство, друг наближава от изток, а основната армия заобикаля от север и през Осек и Лович достига западните подстъпи на полската столица на 18 август.[5][6]
Руските операции, улеснени от пасивната стратегия на полския главнокомандващ Ян Скжинецки, водят до остър недостиг на прехрана за близо четвърт милион войници и цивилни във Варшава. Генерал Ян Круковецки, който заема поста на Скжинецки в средата на август, отделя повече от 20 000 войници за събиране на продоволствие и прогонване на руснаците от десния бряг на Висла.[7][8] За отбрана на града остават по-малко от 40 000 бойци, ¼ от които са слабо въоръжени новобранци, с 228 оръдия. По-голямата част от защитниците са съсредоточени в южния участък на укрепленията, състоящи се от две линии редути и стария вал, опасващ града. Част от редутите са оставени без охрана, поради недостиг на бойци. През това време силите на Паскевич нарастват до близо 80 000 бойци. На 6 септември, след като не успява да убеди поляците да се предадат без бой, той пристъпва към щурм на града.[8][9]
Битката редактиране
За да заблуди противника за истинските си намерения, руският главнокомандващ разгръща войските си на широк фронт. Атаките от юг – при Круликарня и Раковец, имат спомагателен характер и целят да отвлекат вниманието на защитниците. Основният удар е нанесен с два пехотни корпуса (общо 26 000 войници с повече от 140 оръдия) по най-добре укрепения участък от полската отбрана – предградието Вола, и съседните му позиции.[10] Полското командване е изненадано и не успява да прати навреме подкрепления. В резултат външната отбранителна линия на Варшава е пробита. Опитът на поляците да си върнат изгубените укрепления се проваля. Сред загиналите е и командирът на защитниците на Вола генерал Юзеф Совински.[11]
Крепостната артилерия спира временно руския щурм, но генерал Круковецки губи вяра в успеха и повежда преговори с Паскевич. Паузата в бойните действия продължава около денонощие. В ранния следобед на 7 септември, след като Сеймът отхвърля искането за безусловна капитулация, руският командир подновява атаките срещу втората отбранителна линия. След ожесточени боеве привечер руснаците завземат укрепленията около Волската и Йерусалимската митница. В предградията на Варшава избухват пожари, а полската армия е застрашена от обкръжение. По тази причина генерал Казимеж Малаховски (поел командването след като Сеймът снема правомощията на Круковецки) нарежда отстъпление. По споразумение с Паскевич, през нощта срещу 8 септември въстаническите войски се оттеглят на източния бряг на Висла и оттам в Плоцк, оставяйки Варшава в руски ръце.[11]
Резултати редактиране
По официални данни, победата при Варшава струва на руската армия повече от 10 000 бойци (в това число около 1800 убити, 1200 безследно изчезнали и 7500 ранени). Според някои историци действителните загуби достигат 16 000 души. Голяма част от ранените умират от раните си след битката, поради лошото състояние на руската санитарна служба.[12]
Падането на Варшава намалява значително материалните средства на въстаниците за продължаване на съпротивата. Наред с главния си град с фабриките и населението му, поляците губят 132 оръдия, хиляди карабини и огромно количество муниции. Загубите в хора в двудневните боеве надвишават 7800 убити и ранени. Близо 2600 офицери и войници попадат в плен на 6 и 7 септември. В следващите дни още 5000, сред които Ян Круковецки, Игнаци Прондзински и други високопоставени командири, се предават сами на руснаците.[12]
Въпреки падането на Варшава въстаниците все още разполагат с 60 000 войници, но волята им за съпротива е прекършена. По-голямата част от тях напускат пределите на Полското кралство и са разоръжени и интернирани от властите в Прусия и Австрия. Последната въстаническа крепост – Замошч, капитулира пред царските войски на 21 октомври.[13]
Източници редактиране
- ↑ Strzeżek, Tomasz. Warszawa 1831. Warszawa, Bellona, 2010. ISBN 978-83-11-11703-7. с. 21-22. Посетен на 27.8.2016.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 23.
- ↑ а б Strzeżek 2010, с. 171.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 9.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 9 – 10.
- ↑ Reddaway, William Fiddian. The Cambridge History of Poland, Volume 2. Cambridge University Press, 1971. с. 306-308. Посетен на 27 август 2016.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 11 – 12.
- ↑ а б Reddaway 1971, с. 308 – 309.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 21 – 22.
- ↑ Strzeżek 2010, с. 23 – 24.
- ↑ а б Reddaway 1971, с. 309.
- ↑ а б Strzeżek 2010, с. 168 – 171.
- ↑ Davies, Norman. God's Playground. A History of Poland: Volume II: 1795 to the Present. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 9780199253401. с. 238. Посетен на 27 август 2016.