Битка при Грохов
Битката при Грохов, недалеч от Варшава, е голямо сражение, което се състои на 25 февруари 1831 година по време на полското Ноемврийско въстание срещу руското владичество. В него руснаците постигат тактически успех, но са принудени временно да се откажат от овладяването на полската столица.
| Битка при Грохов | |||
| Полско въстание | |||
 Битката в картина на руския художник Богдан Вилевалде | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 25 февруари 1831 г. | ||
| Място | подстъпите към Варшава, Полша | ||
| Резултат | тактическо поражение на поляците, оттегляне на руската армия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Грохов в Общомедия | |||
Съотношение на силите редактиране
В началото на 1831 година село Грохов, днес част от Варшава, е разположено на около 5 километра източно от града, разположен на отсрещния, десен бряг на Висла. Реката и блатата по крайбрежието ѝ заграждат местността от запад, север и юг. На изток, до шосето от Брест, се намира неголяма елшова гора. След първите схватки с руснаците, настъпващи по Бресткия път, тук се събират главните полски сили под номиналното командване на княз Михал Радзивил – общо 56 000 бойци, от които редовни 36 000 пехота и 12 000 кавалерия и около 8000 опълченци, въоръжени с коси (на полски: kosynierzy). Фактически битката от полска страна е ръководена от генерал Юзеф Хлопицки, който има далеч по-голям боен опит и авторитет от Радзивил. Основната руска армия, възлизаща на 60 000 бойци със 196 оръдия, настъпва от изток и югоизток, а 12-хиляден корпус с 56 оръдия начело с княз Иван Шаховской напредва от север, по шосето от Ковно.[1]
Развой на битката редактиране
Планът на руския главнокомандващ фелдмаршал Иван Дибич-Забалкански е да използва този корпус и част от 15-хилядната си кавалерия за внезапен удар, с който да овладее укрепеното варшавско предградие Прага на десния бряг на Висла и да пресече пътя за отстъпление на полската армия през реката. Тези намерения са осуетени от прикриващата този участък полска дивизия, предвождана от генерал Ян Круковецки. В резултат от боя при Бялоленка рано на 25 февруари обхождащият руски корпус е отблъснат в посока към главните сили. Малко по-късно същата сутрин Дибич започва сражението за Грохов. В хода на битката руснаците съсредоточават значителни сили за превземането на елшовата гора източно от селото. В отговор Хлопицки също събира в района най-добрите си войски и отблъсква три масирани руски атаки. При четвъртата атака в късния следобед руснаците успяват да овладеят гората и да разгърнат голяма част от конницата и артилерията си. Хлопицки е тежко ранен и изнесен от бойното поле, а княз Радзивил губи управлението на войските си и бяга във Варшава. Въпреки първоначалната паника, полските войски успяват да се оттеглят организирано в Прага.[1]
Резултати редактиране
.jpg)
В сражението за Грохов поляците губят 7300 убити и ранени[2] (по руската версия – 12 000[1]), а руснаците – до 10 000[3]. Руснаците изразходват и голяма част от боеприпасите си и нямат необходимите обсадни съоръжения за щурм на Варшава. Затова, след като не успява да попречи на въстаниците да се оттеглят оттатък Висла, Дибич е принуден сам да отстъпи на изток към снабдителните си бази.[3]
Източници редактиране
- ↑ а б в И. Д. Сытин (изд.). Военная энциклопедия. Москва 1912. Том 8, с. 507-509. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ Lerski, Jerzy Jan. Historical Dictionary of Poland, 966-1945. Greenwood Publishing Group, 1996. ISBN 9780313260070. с. 179. Посетен на 17 август 2016.
- ↑ а б Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. с. 146-147