Битка при Екмюл
Битката при Екмюл (Eckmühl) или Егмюл (Eggmuhl) е първото сражение от Войната на петата коалиция (част от Наполеоновите войни), което противопоставя армиите на Франция и Австрия на 21 и 22 април 1809 г. Въпреки неизгодната ситуация и липсата на подготовка на неговата войска, Наполеон успява да победи ерцхерцог Карл Австрийски и да си отвори път за превземането на Виена.
| Битка при Екмюл | |||
| Война на петата коалиция | |||
 Наполеон наблюдава подготовката за превземането на Регенсбург – ден след победата при Екмюл (худ. Албрехт Адамс) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 21 – 22 април 1809 г. | ||
| Място | Екмюл, Бавария | ||
| Резултат | Френска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Битка при Екмюл в Общомедия | |||
Предистория редактиране
Войната на петата коалиция е виждана от Австрия като реванш за поражението от 1805 г. Империята извършва сериозни военни реформи, въвежда на практика наборна служба и създава 700-хилядна армия. Тя обаче избързва с обявяването на война преди реформата да е завършила, защото иска да се възползва от ангажирането на наполеоновите армии в Испания. Начело на основните сили (200 000 войници) е поставен братът на император Франц II ерцхерцог Карл, други армии са изпратени на границите с Италия и Варшавското херцогство. Виена успява да си осигури само един надежден съюзник – Великобритания.
В началото на април Карл пресича река Ин, навлиза в Бавария (френски съюзник) и окупира Мюнхен. През това време Наполеон пристига при войските си в района на Улм (също 200 000) и ги заварва отчайващо положение: разпръснати на голямо разстояние, попълнени с голям брой новобранци и чужденци. При това най-добрите му маршали Ней, Султ, Мортие и Мюра са заети в Испания и южна Италия. Той може да разчита само на Бертие (който не оправдава доверието му), Даву, Масена и Лан. Въпреки това с присъщия си гений още при първото разглеждане на ситуацията, той открива път към победата. Според спомените на присъстващите той извиква: „Аз ги държа в ръцете си! След един месец ще сме във Виена!“.[1]
Ход на битката редактиране
Военните сблъсъци започват още в средата на април, тъй като френските части започват да се събират, а австрийците се опитват да им попречат. Най-сериозни са битките при Тойгн-Хаусен (на 19 април) и Абенсберг (на 20 април).[2] Въпреки тях Наполеон успява да разположи силите си, както е желаел и сутринта на 21 април близо до град Ландсхут (южно от Регенсбург) французите започват контраатака. Левият фланг се командва от Даву, центърът с баварските съюзници – от Лан, а десният фланг от Масена. В началото французите отстъпват по брой, на Наполеон изпраща подкрепления. Те закъсняват, за да обхванат австрийците в чувал и армията на ерцхерцог Карл отстъпва в добър ред и запазила бойния си дух. Дава 7000 жертви – малко повече от французите.
Вечерта на същия ден обаче Карл предприема изненадваща контраатака. Негова цел е крилото на Даву, което разполага само с конница и съвсем малко пехота. Маневрата за обхождане на французите не успява, Даву се изтегля при Екмюл и се защитава цяла нощ. На сутринта френският щаб прехвърля войски от другите сектори, доведени от Вандом. Със себе си той носи нареждане до Даву да започне настъпление въпреки малкото си войници.[3] Намерението на императора е да ангажира всички австрийски сили там, след което да удари оголените им флангове.[4] Този ход е така изненадващ, че в ранния следобед австрийците изгубват Екмюл и отстъпват на 2 км по фронта. Вечерта Карл прави последно отчаяно усилие да възстанови властта си над градчето, но кървавата схватка завършва изцяло в негова вреда. Само в този епизод той губи 10 000 души – 6 000 убити и 3 – 4 000 пленени.
Последици редактиране
Общо австрийците губят 50 000 войници и не могат да бъдат равностойни на противниците си.[5] Ерцхерцог Карл се прехвърля с войските си на левия бряг на Дунав и се опитва да защити Регенсбург, но без успех. Отстъплението на австрийците става в добър ред и в началото на май те правят опит да спрат френското настъпление към Виена при Еберсберг. Масена ги отблъсква с цената на много жертви и на 13 май Виена пада. Това в никакъв случай не решава войната, предстоят битките при Асперн-Еслинг и при Ваграм, но преимуществото вече е на страната на Наполеон и той не го изпуска нито за миг до окончателната победа.
Бележки редактиране
- ↑ Христо Глушков, Франция при Наполеон, В. Търново 2012, с. 348 ISBN 978-954-427-975-2
- ↑ Franco-Austrian War of 1809 (War of the Fifth Coalition), на сайта History of War
- ↑ Глушков, Франция при Наполеон, с. 349
- ↑ The Battle of Eggmuhl, 22 April 1809, на сайта History of war
- ↑ Michael Glover, The Napoleonic wars: an illustrated history 1792 – 1815, New York 1979, p. 136