Битка при Зинсхайм
Битката при Зинсхайм (Sinsheim) или Зинцхайм (Sinzheim) е победа на френския маршал Тюрен срещу имперските сили на генерал Капрара по време на Холандската война. Състои се на 16 юни 1674 г. източно от Рейн, в северозападния ъгъл на днешната провинция Баден-Вюртемберг.
| Битка при Зинсхайм | |||
| Холандска война | |||
 Битката при Зинсхайм, гравюра от 1840 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 16 юни 1674 г. | ||
| Място | град Зинсхайм, югоизточно от Хайделберг, Германия | ||
| Резултат | Победа на Франция | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Зинсхайм в Общомедия | |||
Предистория редактиране
Войната започва през 1672 г. с френско нападение срещу малката холандска република. Опитът за унищожаването ѝ е неуспешен, защото холандците отварят шлюзовете и наводняват значителна част от страната си.[1] Това води до овластяването на Вилем III Орански, който заема поста щатхаутер (тоест военен ръководител), както и до постепенно изтегляне на френските войски. В същото време германският император Леополд I и бранденбургският курфюрст Фридрих-Вилхелм застават на страната на холандците. Формира се Първата хагска коалиция и германски войски потеглят към Рейн, за да отворят нов фронт на Франция. Срещу тях с недостатъчни сили Луи XIV изпраща най-опитния си маршал Анри дьо Тюрен, който е обявен за Маршал-генерал - голяма и рядко оказвана чест.
През късната пролет на 1674 г. Тюрен се намира с армията си в Елзас. Тя се състои от 6000 конници и 2000 пехотинци с 6 оръдия. Всички (съюзници и врагове) очакват маршалът да се придържа към строго отбранителна стратегия, но на 12 юни той внезапно потегля към град Филипсбург, пресича Рейн по понтонен мост и се оказва в непосредствена близост до армията на Капрара. Тя е приблизително по същия начин конструирана - 7000 конници и 2000 пехота.[2] Тюрен обаче е успял да хване противника си преди пристигането на подкрепления, начело с генерал Бурнонвил. Въпреки здравата позиция на германците на хълм над градчето Зинсхайм, на 16 юни той дава сигнал за атака.
Ход на битката редактиране
Първата работа на Тюрен е да изпрати драгуните си да завземат Зинсхайм, за да осигури фланга си. Неговото единствено предимство са 6-те оръдия (каквито Капрара няма), докато германците разчитат на укрепената си позиция. Освен това те са отпочинали. Спрямо изморените французи, които изминават 160 км за четири дни, това е още едно важно предимство.[3]
Имперските сили са разположени в две линии - първата командвана от Карл IV, херцог на Лотарингия в изгнание, който предлага услигите си на императора; втората от самия Капрара. В две линии разполага хората и френският маршал. Цялото му начинание е много рисковано, защото в случай на поражение той на практика няма възможност за отстъпление през вражеска страна, покрита с гори.
Под прикритието на артилерията французите тръгват напред. Първоначално се завръзва люта битка в градчето, както и край близкото абатство, което е укрепено като замък. След час и половина имперците са отблъснати и се връщат на основната си позиция.[4] По едно дълбоко дефиле, спускащо се от хълма, французите бързо се изкачват нагоре. Два пъти са отблъснати, но не се отказват. И до днес остава неясно как Капрара допуска да нахлуят в редиците му и да го принудят да отстъпва. Има поне два фактора, които допринасят за успеха, олицетворени от самия Тюрен - кураж и решителност. В „стила на Конде“ с извадена шпага и развята грива на коня той лично предвожда атаката.[5] Всъщност съзнанието, че ако не успеят, са обречени, кара френските войски да се бият с невиждано ожесточение.
Последици редактиране
Битката удивлява Тюрен повече от всички други. „Никога не съм виждал по-луда касапница“, казва той по-късно.[6] Още в първата фаза всичките му офицери са убити или ранени. Загиват 1500 войници от неговата армия срещу 2500 убити на противника. Това е пълна победа, която никой не е очаквал, при това при извънредно сложни обстоятелства. Тук известният философ и историк Франсоа Волтер коментира: "Почитта към хората се измерва с преодолените трудности; затова тази кампания на Тюрен е толкова знаменита".[7] Целта е постигната - оттук нататък сливането на силите на Капрара и Бурнонвил вече не е заплаха. В следващите месеци империята напряга още сили и скоро събира 70 000 войници, но в серия решителни битки (Енцхайм, Тюркхайм) Тюрен все така успява да ги държи извън страната си.
Бележки редактиране
- ↑ Борислав Гаврилов, Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918), София 2016, с. 233 ISBN 978-954-07-4127-7
- ↑ Данните са по John Lynn, The Wars of Louis XIV 1667-1714, Lanham 1999, p. 128. Други автори дават по-различни цифри. Виж анализа, който разгръща Emile Legrand-Girarde, Turenne en Alsace: Campagne de 1674-1675, Paris 1910, pp. 24-25
- ↑ Thomas Longueville, Marshall Turenne, London 1907, p. 332
- ↑ Ibid., p. 333
- ↑ Martin Windrow and Francis Mason, Dictionary of Military Biography, London 1997, p. 301 ISBN 1-85326-399-0
- ↑ Lynn, The Wars of Louis XIV..., p. 128
- ↑ Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 153 ISBN 978-619-152-658-1