Битка при Лехфелд
Битката при Лехфелд (на немски: Schlacht auf dem Lechfeld; на унгарски: Augsburgi csata) на 10 август 955 г. е решителна победа за крал Ото I, владетел на Източното Франкско кралство над маджарските вождове Булчу, Лел и Шур, която възпира унгарското нашествие в Централна и Западна Европа.
| Битка при Лехфелд | |||
| Маджарски нашествия в Европа | |||
 Битката при Лехфелд | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 10 август 955 г. | ||
| Място | Лехско поле, близо до Аугсбург | ||
| Резултат | Решителна германска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Битка при Лехфелд в Общомедия | |||
Разположено южно от Аугсбург, Бавария, Лехското поле е равнина по поречието на река Лех в близост до тогаващното село Кофнотик, което бива наводнявана при прииждане на водите. Исторически извори на данни са преди всичко съчиненията на Видукинд, Vita Sancti Uodalrici на хрониста Герхард фон Аугсбург и Gesta Hungarorum.
Предистория редактиране
В края на IX век маджарите се настаняват в Карпатия и Панония и през следващите шест десетилетия правят над 30 набега на запад, което ги превръща в ужаса за Саксония и Бавария. През 954 херцога на Бавария Хайнрих решил да им се упълчи и затова отвлякал 4-те дъщери на главния командващ на маджарите и опожарил няколко села.Маджарите не останали по-назад и им обявили война.
Битката редактиране
Според хрониста Видукинд Ото „опънал палатката си на територията на гр. Аугсбург и се присъединил там към войските на херцога на Бавария Хайнрих I, който лежал смъртно болен недалеч, а към него се присъединил херцог Конрад Червения с голям брой франконски рицари. Неочакваното пристигане на Конрад дотолкова окуражило воините, че те пожелали да нападнат врага незабавно. Една дивизия от швабски бойци е под командването на херцог Бурхард, съпруг на Хедвига, дъщеря на Хайнрих – Отовия брат. Самият Ото командва пряко около 3000 саксонци.
Съотношението на силите е 10 000 франкски тежковъоръжени конници срещу 30 000–на лека кавалерия на маджарите.
Начело на всеки отряд от армията си маджарите носят знамена от конски или якски опашки, оцветени в ярки цветове. Те откриват битката с нападание срещу швабите, което обявяват чрез надуване на рогове, биене на чинели и страховитите викове. Техният предводител Булчу е впечатляващо снаряжен с пера по шлема си и кръгъл посребрен щит.
Ото разгръща отрядите си в единична линия, без резерв. От дясно наляво линията се държи от франконците на Конрад, трите баварски и двата швабски отряда и отряда на Ото. Бохемският отряд остава да защитава лагера. След като Ото се приближава към маджарите, голям отряд маджарски конници неочаквано прекосява Лех и Ото внезапно се оказва обграден по фланга от голям брой вражески бойци, което го заплашва с пълно обкръжение от двете по-големи маджарски армии. Маджарите начеват бързо фронтално нападение в типичен рояк от конни стрелци, обсипващи със стрели франкските рицари, но това е военна хитрост. Основата атака е покрай фланга на Ото срещу лагера, където са разбити рицарите на Болеслав. Част от унгарците, които извършват фланговия маньовър, обаче слизат от конете си, за да плячкосат франкския обоз. Ото успява да изпрати част от воините си, които помитат изненаданите маджари. В отговор маджарите удрят швабската дивизия в тил и на предната линия.
Швабите са дезорганизирани от двойното нападение, но не се паникьосват, а отстъпват пробивайки си път към кралските части. Ото заповядва на Конрад да изтегли отряда си от крайното дясно крило и да се придвижи зад франкската линия, за да помогне на швабите на левия фланг. Рицарите на Конрад се втурват първо срещу фланговия отряд на маджарите, а после предриемат директна атака срещу основната маджарската армия. Маджарите обстрелват със стрели добре бронираните франкски воини, но без особен успех и тежката франкска кавалерия се врязва в маджарската линия. Франкските воини повеждат ръкопашен бой, което не позволява на маджарите да използват предпочитаната си тактика удряй и бягай. Булчу се опитва да привлече врага в преследване, за да разбие строя им, но опитът му не успява. Франките удържат формацията си и разгромяват маджарите, които бягат от бойното поле. Настигнатите маджари са посечени.
Франкските воини поддържат дисциплинирано преследване през следващите два дни, за разлика от други битки с маджарите, когато ентусиазирано са се впускали напред и разпръсквали. Виждайки, че губят, маджарите бягат през реката. Много са убити докато напрягат уморените си коне по стръмния и хлъзгав западен бряг на Лех. След като франксите воини превземат и плячкосват маджарския лагер, маджарите се отправят към Панония. Те са принудени да направят дълго отклонение на юг и изток, по време на което много малки отряди са настигнати и избити от местни хора. Пленените маджари са или екзекутирани или върнати на княза им Таксони без носове и уши. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в Регенсбург от херцога на Бавария. В отговор маджарите избиват франкските пленници, които се намират в техни ръце.
Последици редактиране
На бойното поле франкските благородници издигат Ото на щитовете си и го провъзгласяват за император. След няколко години Ото е коронован в Рим за император на Германия от папа Йоан XII. Битката на Лехското поле е краят на вековните набези на маджарите на запад и след премахването на тази заплаха през втората половина на 10 век Източната Франкска държава преживява културен, религиозен и икономически разцвет.
Литература редактиране
- Charles R. Bowlus: The Battle of Lechfeld and its Aftermath, August 955. The End of the Age of Migrations in the Latin West. Aldershot, Burlington 2006, ISBN 0-7546-5470-2. Die Schlacht auf dem Lechfeld. Thorbecke. Ostfildern 2012, ISBN 978-3-7995-0765-3.
- Hans Einsle: Die Ungarnschlacht im Jahre 955 auf dem Lechfeld – Ursachen und Wirkungen. Augsburg 1979, ISBN 3-87101-154-1.
- Lechfeld – Geburt der deutschen Nation