Битка при Маркели (792)
Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския кан Кардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия.
| Битка при Маркели | |||
| Българо-византийски войни | |||
 Карта на бойните действия | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | юли 792 | ||
| Място | Маркели, край Карнобат, България | ||
| Резултат | победа на българите | ||
| Територия | Първа българска държава | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Предистория редактиране
В последната четвърт на VIII век българската държава излиза от вътрешнополитическата криза, последвала края на канската династия Дуло. Владетелят Телериг, а след него и Кардам, успяват да укрепят централната власт и да сложат край на междуособиците сред боилите.[1] Това дава възможност за засилване на българските нападения в Македония. Целта на тези нападения е присъединяване на областта и населяващите я славянски племена към държавата с център Плиска. През 789 г. българите проникват в поречието на Струма и нанасят тежко поражение на византийците. За да отклони нападателите от Македония, византийският император Константин VI (управлявал през 780-797 г.) предприема настъпление в Северна Тракия, но през 791 г. е разбит в сражение при крепостта Проват.[2]
Битката редактиране
Битката при Проват няма решителен характер. Затова през лятото на следващата, 792 година византийският император повежда отново армията си към България. Кардам го пресреща с войските си край граничната крепост Маркели (близо до днешния град Карнобат). Укрепленията, заети от българите, преграждат пътя на византийците към Ришкия проход и столицата на Кардам, Плиска. В края на юли Константин VI се решава да нападне укрепленията, подлъган (според византийския летописец Теофан Изповедник) от „лъжепророци“, че ще спечели победа.[3] Преди сражението, докато изчаква византийското нападение, българският владетел съсредоточава тайно част от конницата си в прикритие зад хълмове встрани от бойното поле.[4]
Поради неравния терен настъпващата византийска армия разстройва редиците си. Кардам се възползва от това и предприема контраатака, която носи пълен успех на българите.[5] Конницата на Кардам обхожда противника и не му позволява да отстъпи в укрепения лагер и крепостта Маркели[4] Българите завладяват обоза, хазната и палатката на императора. Те преследват Константин VI до столицата му Константинопол и по време на преследването избиват голям брой войници. В битката загиват и много византийски военачалници[5].[6]
Последици редактиране
След поражението си Константин VI е принуден да сключи мир с Кардам, като се задължава да му плаща данък. Четири години по-късно (796 г.) императорът прекратява плащането. Това води до нова война в Тракия, която приключва без решителен сблъсък.[7] Враждебните действия между България и Византия продължават и при наследника на Кардам, кан Крум.
Източници редактиране
- Теофан Изповедник. Хронография – Гръцки извори за българската история (ГИБИ), том III, с. 277 (от „Vassil Karloukovski's Page“, 24 ноември 2008)
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“, с. 315-321 (от „Книги за Македония“, 24 ноември 2008)
- Жеков, Ж. Военната тактика на българите VII-IX век Архив на оригинала от 2009-04-25 в Wayback Machine. – Военноисторически сборник 2004, №3 (от „Военно издателство“, 24 ноември 2008)
- Шиканов, В. Н. Византия. Орел и Лев: Болгаро-византийские войны VII-XIV вв. – Шатон, Санкт-Петербург 2006, ISBN 5-94988-022-6