Уикипедия

Битка при Тихвин

Битката при Тихвин през октомври-декември 1941 г. е сражение между съветски и германски войски в борбата за контрол над Ленинград (днешен Санкт Петербург) през Втората световна война.

Битка при Тихвин
Втора световна война, Източен фронт
Операция „Барбароса“ – етапи на германското напредване (карта на английски език)
Информация
Период16 октомври – 30 декември 1941
МястоТихвин (Русия)
Резултатсъветска победа
Страни в конфликта
Германия Съветски съюз
Командири и лидери
Вилхелм фон Лееб
Рудолф Шмит
Херберт фон Бьокман
Ханс-Юрген фон Арним		Кирил Мерецков
Сили
160 000 войници (при настъплението)[1]На 16 октомври:
135 000
На 10 ноември:
193 000[2]
Жертви и загуби
40 000[1]Според Д. Гланц[1]:
63 000 убити или пленени
Според Г. Кривошеев[2]:
над 40 000 убити, безследно изчезнали или пленени
48 000 ранени
Карта
Битка при Тихвин в Общомедия

Битката започва скоро след блокирането на града откъм сушата с опит на германската група армии „Север“ да изолира напълно защитниците чрез дълбок обход от изток, през градч Тихвин, и завършва с успешна контраофанзива на Червената армия.

В хода на съветското контранастъпление се създава възможност за обкръжаване и разгром на главните сили на германската 16-а армия, проникнали до Тихвин. Въпреки че не успяват да сторят това, съветските войски постигат две други важни цели – облекчават снабдяването на Ленинград и привличат на север голяма част от немските резерви, необходими за отразяване на съветската контраофанзива край Москва. Блокадата на Ленинград продължава до януари 1944 г.

Германско настъпление към Тихвин редактиране

След завладяването на Естония и блокирането на Ленинград по суша от немската група армии „Север“ (командващ генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Лееб) и от финландските войски през август-септември 1941 г.[3][4] последната снабдителна линия на обсадения град минава през Ладожкото езеро. Единствената железопътна линия до югоизточната страна на езерото, която е в съветски ръце, преминава през градовете Тихвин и Волхов.[5]

На 16 октомври 39-и моторизиран корпус и групата „Бьокман“ (впоследствие 1-ви армейски корпус) от германската 16-а армия предприемат настъпление срещу слабата съветска отбрана по десния бряг на река Волхов. Двата корпуса се състоят от четири пехотни, две танкови и две моторизирани дивизии. Задачата им е да прекъснат напълно комуникациите между Ленинград и неокупираните съветски територии като завземат Тихвин, Волхов и югоизточния бряг на Ладожкото езеро до река Свир, където са разположени съюзните финландски войски.[5]

Германското настъпление се разгръща успешно в направление към Тихвин. Това кара Ставката на Върховното главно командване на Червената армия да прехвърли седем дивизии (шест стрелкови и една танкова) в помощ на притиснатите от немците 4-та и 52-ра армия. С подкрепленията, които получава, командващият 4-та армия генерал Всеволод Яковлев предприема на 27 октомври контраатака срещу германската 12-а танкова дивизия край Ситомля, но търпи поражение.[6]

Между 2 и 6 ноември частите на 39-и моторизиран корпус (командван от генерал Рудолф Шмит, след 15 ноември от генерал Ханс-Юрген фон Арним[8]) отблъскват нови съветски контраатаки и на 8-и същия месец завземат град Тихвин, прекъсвайки железопътните превози за Ленинград[5]. По-нататъшното настъпление в този участък от фронта е спряно заради претърпените загуби, изключително студеното време и засилването на съветската съпротива. В средата на ноември германците пренасочват натиска си от изток на север, към Волхов, с цел да изтикат съветската 54-та армия (генерал Иван Федюнински) към Ладожкото езеро и да я обкръжат. Войските на Федюнински провалят този план, като отблъскват настъплението на германския 1-ви корпус. Немското настъпление секва окончателно на 25 ноември.[9]

Съветско контранастъпление редактиране

Подготвяйки мащабна контраофанзива срещу образувалата се 100-километрова издатина в германския фронт, към 10 ноември Ставката успява да съсредоточи близо 155 000 бойци с над 2100 оръдия и 200 танка. На този етап съветските сили превъзхождат германската групировка само по броя на войниците, в артилерия и бронирана техника немците имат лек числен превес.[10] Тъй като много от съветските резерви са използвани за отбраната на Москва и контранастъплението при Ростов, подкрепленията за войските около Тихвин и Волхов са по-малобройни и пристигат със закъснение. Затова съветските командири в района предприемат локални офанзиви, които едва впоследствие прерастват в концентрично настъпление югоизточно, източно и северозападно от Тихвин.[11]

Първата локална офанзива започва на 10 – 12 ноември срещу разтегнатия южен фланг на германския клин. Генерал Николай Кликов атакува с 52-ра армия немската отбрана около Малая Вишера, но на първо време няма успех. На 19 ноември, докато немците прехвърлят войски от Тихвин към Волхов, 4-та армия (вече начело с генерал Кирил Мерецков) настъпва срещу тихвинската групировка. На 3 декември преминава в контранастъпление и 54-та армия в района на Волхов и Войбокало (западно от река Волхов).[5] Първи успех постига Мерецков. След близо три седмици интензивни боеве 18-и моторизирана и 12-а танкова дивизия на Вермахта отстъпват от Тихвин. Градът е освободен от съветските войски на 9 декември. На 11 декември Кликов успява да разбие немците при Болшая Вишера и заплашва да прекъсне пътя за отстъпление на немците от Тихвин. На 18 декември Федюнински (54-та армия) сломява немската отбрана при Войбокало.[13]

След тези поражения германските войски отстъпват на запад. Преследвани от съветските войски, те търпят големи загуби. В 18-а моторизирана и 12-а танкова дивизия остават боеспособни по-малко от 2000 бойци[8], загубени са 260 от общо 320 танка. Отстъплението протича организирано, благодарение на подкрепленията, които разбитите войски получават своевременно. В края на ноември и през декември в помощ на 1-ви армейски и 39-и моторизиран корпус са изпратени общо осем дивизии, прехвърлени от окупирана Франция и от резерва на група армии „Център“. (Сред тях е т. нар. „Синя дивизия“, съставена от испански доброволци).[14] С тези сили германците дават отпор на съветския Волховски фронт (образуван на 17 декември в състав 4-та, 52-ра и още две армии от резерва на Ставката). Директивата на съветското командване за общо настъпление на Волховския и Ленинградския фронт за разгром на германските войски, блокиращи по суша Ленинград, остава неизпълнена.[15] В последните дни на 1941 г. фронтовата линия се стабилизира по течението на река Волхов и северно от град Кириши.[13]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 57
  2. ↑ а б Таблица 142. Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях: 6. Тихвинская оборонительная операция (16.10 – 18.11.41 г.), Тихвинская стратегическая наступательная операция, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, посетен на 27.1.2009)
  3. ↑ Ленинградская стратегическая оборонительная операция Архив на оригинала от 2008-05-05 в Wayback Machine. – Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, цит. онлайн по Солдат.Ru, посетен на 13.1.2009)
  4. ↑ Широкорад, А. Северные войны России (Москва 2001), стр. 769 (цитирано по Проект „Военная литература“, 13.1.2009)
  5. ↑ а б в г Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 715 – 716
  6. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 48
  7. ↑ 60 лет великой победе (Приложение к официальному сайту Министерства обороны России) Архив на оригинала от 2016-05-21 в Wayback Machine. (посетен на 13.1.2009)
  8. ↑ а б Barnett, C. Hitler's Generals (Grove Press, 2003, ISBN 0-8021-3994-9), стр. 339
  9. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 49, 53
  10. ↑ Мощанский, И., Сахончик, Дм. Блокада Ленинграда. Контрнаступление под Тихвином 10 ноября – 30 декабря 1941 года („Военная летопись“ 2004, №2), стр. 38
  11. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 52
  12. ↑ РККА (посетен на 13.1.2009)
  13. ↑ а б История Второй мировой войны 1939 – 1945 (Военное издательство Министерства обороны СССР, Москва 1975), т. 4, стр. 294 – 295
  14. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 49, 52 – 54
  15. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 55
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Тихвин&oldid=12006755“.