Битка при Фльорюс (1690)

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Фльорюс.

Битката при Фльорюс се състои на 1 юли 1690 г. в хода на Деветгодишната война. Сражението е между френската армия, начело с маршал дьо Люксамбур, и съюзническа армия от англичани, холандци, испанци и германци, начело с принц Валдек.

Битка при Фльорюс
Деветгодишна война
Информация
Период1 юли 1690 г.
МястоФльорюс, Нидерландия (дн. в Белгия)
РезултатПобеда за Франция
Страни в конфликта
Франция Кралство Англия
Съединени провинции
Испания
Свещена Римска империя Свещена Римска империя
Командири и лидери
херцог дьо ЛюксамбурСвещена Римска империя Валдек
Сили
ок. 35 000
10 оръдия
ок. 38 000 – 40 000
Жертви и загуби
ок. 3000 убити и 3000 ранениок. 8000 пленници, 14 000 убити и ранени
Карта
Битка при Фльорюс в Общомедия

Съотношение на силите редактиране

Точният брой на войниците във всяка армия е спорен въпрос, но се приема, че французите са били около 35 000, докато противниците им – 38 – 40 000. Десет големи оръдия на французите съставят важен артилерийски арсенал, с какъвто противниците им не разполагат.

Ход на битката редактиране

Валдек заема силни позиции между селата Апини и Сен Аман, разположени зад големи окопи и допълнително укрепени флангове. Люксамбур решава да го атакува едновременно в центъра и фланговете – дръзко решение, каквото почти никой генерал от това време не би взел. Мощен артилерийски обстрел прикрива придвижването на неговото ляво крило, което успява да заобиколи десницата на Валдек и да се окаже в гръб. Валдек изпраща срещу него резерва, но тогава (пет часа след началото) Люксамбур нарежда атака по цялата дължина на позициите.[1] В този втори етап на битката пробив извършва дясното крило на французите, където е конницата, но той не само, че е спрян, но и командирът му, талантливият граф дьо Гурне, пада убит. Валдек решава да се възползва от настъпилия моментен обрат и изпраща лявото си крило да обходи французите в тил. Така войниците му излизат от силните си позиции и след час от лявото крило не остава нищо. При това положение Валдек вече не може да удържа позициите си и се принуждава да сформира с оцелелите полкове (английски и холандски) защитно каре, което успява да се спаси в близката крепост Меле. Желаещата да отмъсти за своя командир френска конница избива или пленява всички останали. В резултат французите печелят голяма победа при трудни условия и по-малка армия, като пленяват 8000 противници, а убиват и раняват 14 000.[2] Френските жертви са 3000 убити и 3000 ранени.

Люксамбур не доразвива успеха, тъй като получава заповед да поддържа линията с останалите френски армии, но неговата победа има голямо значение първо за неговия престиж като военен лидер, който нараства главоломно, и второ – за разпръскването на илюзията на съюзниците, че е възможно да нахлуят във Франция от север.

Бележки редактиране

  1. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 458
  2. Thomas Harbottle, Dictionary of battles from the earliest date to the present time, London 1904, p. 90