Битка при Яребична
Битката при Яребична е битка през Първата световна война, състояла се на 29 май-31 май 1918 г. при връх Яребична (1097 m) в Кожух между гръцко-френски части от една страна и български части от друга. Битката завършва със скъпо платен успех за Антантата. Българите са изтласкани от силно издадената пред фронта позиция с цената на противникови 441 убити, 2227 ранени и 167 изчезнали безследно срещу убити 600 и пленени 1712 български войници и офицери от 49-и пехотен полк. Това обаче умело е превърнато в силен пропаганден коз от Антантата и деморализира допълнително българските войници на Солунския фронт.
| Битка при Яребична | |||
| Първа световна война | |||
 Контраатака на връх Яребична, 1917 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 29 май – 31 май 1918 г. | ||
| Място | връх Яребична, Кожух | ||
| Резултат | локална съглашенска победа, с голям пропаганден успех | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Прелюдия редактиране
Българските войски заемат позициите около връх Яребична (на мъгленорумънски: Skra-di-Legen; на гръцки: Σκρα) северно от село Лумница (днес Скра) още през 1916 г. и дават няколко сражения на френски войски. 8-и приморски пехотен полк е прехвърлен от Добруджа в началото на 1917 г. на фронта на 5-а дивизия. При една атака през март-април 1917 г. френски части успяват да превземат Яребична, но при контраатака през май същата година 8-и полк я превзема наново. Приморци излизат от състава на 5-а дивизия по-късно същата година.
Българските войски, водили тежки боеве в продължение на две години, зле хранени и екипирани, засегнати от общата умора от войната, дълбоко разстроени от сведенията за тежкото положение в тила, понесли големи загуби, които командването все повече не е в състояние да попълва, са деморализирани. Въпреки усилията на командването армията прогресиращо губи боеспособността си, което намира израз във военния ѝ неуспех при Яребична през лятото на 1918 г. Силите на Антантата от своя страна са в добро състояние и подготвят решителна офанзива по долината на река Вардар.
Разположение на войските редактиране
Българските войски след разгрома на Сърбия, по нареждане на немското командване прекратяват успешното си настъпление към Солун на границата с Гърция и заемат отбранителни позиции в Вардарска Македония. Пета пехотна дунавска дивизия е разположена около град Гевгели. Западно от града се намира силно фортифицираната позиция при село Хума, около 3 върха в Паяк планина образуващи триъгълник, вдаден на юг, към неприятеля. През май 1918 г. позицията се защитава от 3 пехотни полка на трета бригада на Пета пехотна дунавска дивизия: 2-ри пехотен полк в лявото крило, 50-и пехотен полк дясното крило, а фронталния за битката връх Яребична е зает от трите батальона на 49-и пехотен полк. В резерв остават българските 8-и, 60-и, 54-ти и германския 45-и пехотни полкове. Срещу тях Антантата изправя 3 гръцки дивизии- Архипелагска, Критска, Сярска, и 16-а френска колониална дивизия.
Сражението редактиране
Съглашението предприема 13-часов артилерийски обстрел преди да прати Архипелажката дивизия срещу добре окопаните български позиции. В 4:45 часа следва мощна атака главно по фланговете на връх Яребична. Въпреки загубата на редица пунктове, до вечерта позицията е удържана. На сутринта на следващия ден след повторен артилерийски обстрел, подкрепена и от съглашенска авиация, 3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50-и полк и обграждат отвсякъде 49-и полк. Спасяват се само единствено 2 роти (от общо 12) с полковото знаме.
Последствия редактиране
В битката напълно е унищожен 49-и пехотен полк, загиват 600 войници, а 1712 са пленени. Правят се няколко опити българските войски да си възстановят загубените позиции, но те са неуспешни. Моралът на българските войници на Македонския фронт пада до най-ниското си ниво, а с него и боеспособността на войниците. Цар Фердинанд I директно обвинява германските съюзници на България за загубата, които по никакъв начин не подпомагат защитата на Македонския фронт. За Антантата победата, макар и с цената на 2835 убити, ранени и безследно изчезнали срещу 600 убити българи, има важно пропагандно значение, като в резултат на нея, се предприема подготовка за масирано нападение по долината на река Вардар.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Битката при Яребична, форуми „Бойна Слава“[неработеща препратка]
- The Great War: Battle of Skra-di-Legen
- Груев, Стефан, „Корона от тръни“, Български писател, София, 1991 г.