Благодат (християнство)
Благодат, в западната християнска теология, е „любовта и милостта, дадена ни от Бога, защото Бог иска да я имаме, не непременно, защото сме направили всичко, за да я заслужим“. Това не е създадена субстанция, от който и да е вид.[1] „Благодат е ползата, безплатната и незаслужена помощ, която Бог ни дава, за да отговорим на призива му да станем Божии чада, осиновени синове, участници в божественото естество и на вечния живот.“[2] Благодатта се разбира от християните като спонтанен дар от Бога за хората: „щедър, безплатен и напълно неочакван и незаслужен“[3], под формата на божествено благоволение, любов, милосърдие и дял в божествения живот на Бога.[4]
Източници редактиране
- ↑ Communications, United Methodist. The United Methodist Church // Архивиран от оригинала на 2011-06-07. Посетен на 2019-04-06.
- ↑ Catechism of the Catholic Church – IntraText // Посетен на 2019-04-06.
- ↑ 'Grace', Komonchak et al (eds), Joseph A. The New Dictionary of Theology. Dublin, Gill and oMacmillan, 1990. с. 437.
- ↑ Diderot, Denis. Encyclopédie ou Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers. 1757. с. Vol. 7, pp. 800 – 803.
Тази статия, свързана с религия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.