Бойница (село)

селище в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Бойница.

Бо̀йница е село, разположено в Северозападна България. То е административен център на община Бойница, област Видин.

Бойница
Общи данни
Население399 души[1] (15 март 2024 г.)
6,33 души/km²
Землище63,084 km²
Надм. височина241 m
Пощ. код3840
Тел. код09333
МПС кодВН
ЕКАТТЕ05195
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ; 2007)

География редактиране

Селото е разположено в Дунавската равнина на около 240 метра надморска височина. В близост се намира река Рабровска. Отстои на 35 km от Видин, 10 km от Кула и около 250 km от столицата. Лятото е сухо и топло, зимата е студена.

История редактиране

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес диалектът в една от махалите му е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[2] В църквата „Света Троица“ в селото, датираща от 1871 година, рисуват дебърски майстори.

При избухването на Балканската война 2 души от Бойница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Над 152 души родом от Бойница загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[4]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров. През лятото на 1950 година 151 души правят неуспешни опити да го напуснат. Родом от Бойница е Тодор Филипов, ръководителят на най-известната горянска група в Кулско. При масовото изселване на политически неблагонадеждни лица от Видинско на 3 август същата година покъщнината на изселените от селото е отнесена в клуба на Българската комунистическа партия, след което е разграбена. По това време и след Кулските събития през следващата година 44 семейства (163 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Тук става и най-масовото бягство от комунистическа България, предизвикало шок у местните представители на режима – в една нощ 122 души, цели семейства с добитъка, каруците и имуществото си, преминават в Югославия.[5]

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19343573
19463565
19563006
19652212
19751778
19851364
19921171
2001788
2011456
2021308

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 456 100,00
Българи 430 94,29
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят 3 0,65
Не отговорили 23 5,04

Личности редактиране

Родени в Бойница:

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  4. ДВИА, ф. 39
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 142, 169, 205, 225-226, 230.
  6. „Справка за населението на село Бойница, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 август 2021. (на български)
  7. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 август 2021. (на английски)