Болярци (област Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Болярци.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Болярци е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.
| Болярци | |
  Болярци  Болярци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2774 души[1] (15 март 2024 г.) 124 души/km² |
| Землище | 22,448 km² |
| Надм. височина | 191 m |
| Пощ. код | 4114 |
| Тел. код | 03323 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 05339 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Садово Димитър Здравков (БСП за България; 2011) |
| Кметство – кмет | Болярци Костадин Алексов (БСП) |
| Болярци в Общомедия | |
География редактиране
Основният отрасъл на местното население е земеделието. Поради плодородните почви тук се отглеждат почти всякакви култури, но доминира отглеждането на фъстъци, царевица, жито и пъпеши.
История редактиране
За първи път името на селото се споменава в акънджийския регистър от 1472 г., където с. Болярци е посочено като „Кара Реислю“ от нахията Филибе/Пловдив/ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.56а. Посочените негови жители са само мюсюлмани (личен архив на историка Любомир Василев от село Кочево, обл. Пловдивска). Справката от дефтера от 1472 г. е извършена от историка османист и тюрколог от ОО на НБКМ-Сф – Стоян Шиваров – б.а., Л.В. Старото име на село Болярци е Караоризово. Според местните за първи път в България, именно тук е внесен и отгледан ориз. Поради ключовото си местоположение с. Болярци е било място на много военни сражения по време на османското владичество. Споменава се и в джелепския регистър от 1576 г. с двама овцевъди – и двамата пришълци – „Нечо Пришелец, нов-25“ и „Велчо Пришелец, нов-25“ овце /Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1972 г., стр.47/.
В селото се намира текето на Рис Баба.
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. |
НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЕЛО БОЛЯРЦИ (Откъс от книгата на Йордан Донев – „Корени и крила“)
Има основания да се смята, че селището, където сега се намира село Болярци е заселено с българи по времето на Цар Иван Асен II – в средата на 13 век, с цел да се осигури отбраната на новопостроената крепост Градището и на манастира Св. Петка. За първи път по времето на Кан Крум, в началото на 9 век, българската войска се появила в плодородните полета между Марица и северните склонове на Родопите, и превзела град Пловдив. Но трайното включване на тези земи в пределите на българската държава станало възможно едва по времето на Цар Иван Асен II, след разгрома на войските на нашественика Теодор Комнин в битката при с. Клокотница. А това се случило на 9 март 1230 г., в деня на християнския празник „Свети Четиридесет мъченици“.
За защита на новите земи и важните пътища, които минавали през тях – от Беломорието и Солун през Родопските проходи към Одрин и Пловдив, Цар Иван Асен II издал грамоти да се построят четири крепости и зад всяка от тях да се заселят достатъчно родове н българи, които да ги отбраняват. Наредил също така – да се изградят три манастирски комплекса и голяма църква в село Буково, което по това време станало седалище на българския епископ в Родопите. Организацията на строителството и на крепостните гарнизони Царят възложил на великия болярин Алекси Севаст.
Новопостроените и възстановени крепости по северните склонове на източните Родопи били: Асенова крепост (над Асеновград), крепостта Градището до с. Червен, римската крепост Големия Хисар под връх Драгойна, която била наречена със славянското име Козлек и крепостта край гр. Хасково, останките от която се наричат Хисарлъка.
Първият манастирски комплекс бил най-голям, наричал се „Св. Четиридесет мъченици“ и бил разположен в планината между Асенова крепост и с. Куклен. Вторият манастирски комплекс бил наречен „Св. Петка“ и бил разположен между Асеновград и с. Червен, в близост до величествените руини на древен тракийски Храм на Богинята-майка, природния феномен Четиридесетте извора и древната космическа загадка – Беленташ. Сега частично възстановените останки от този някогашен манастирски комплекс се наричат просто Мулдавски манастир „Св. Петка“, по името на близкото село – Мулдава. Третият манастирски комплекс бил изграден край Дълбок извор в Перун кория (Пера кория), на високото плато над десния бряг на р. Мечка и се наричал „Св. Врач“.
По обичайната за онова време практика, около 1230 г. Цар Иван Асен II заселил в околностите на четирите нови крепости и дарил със земи прабългарски родове, които да формират крепостните гарнизони и да поемат командването им.
По северните склонове на Родопа планина и непосредствено в подножието им живеели многобройни славяни от племето Драговити. Между местното славянско население и новодошлите прабългари нямало противоречия. Напротив, обединявала ги общата религия, уважението към старите светилища и богове, побратимявали ги многобройните смесени бракове. Българите били военен народ и присъствието им създавало у славяните чувство на сигурност срещу общите врагове.
Българите се заселвали на 2 – 3 километра по-навътре в полето, по безлюдните земи обитавани допреди няколко века от тракийското племе „беси“ и напуснати преди двадесетина години от гърците, които ги населявали по това време. Това обезлюдяване на плодородната Горнотракийска низина се случило около 1206 г., по времето на българския Цар Иваница от рода на Асеневци. Лукавите ромеи или го словославели с името Калоян – Хубавия Иван или го хулели с прозвището Скилиян – Кучето Иван. Докато Цар Калоян водел тежки битки с кръстоносците, които завладели Константинопол, водачите на ромеите се кълнели във вечна вярност към него. Но щом той разбил враговете им при Одрин, ромеите вдигнали въстание в тила на уморената му войска и вероломно избили българските гарнизони в Пловдив и в крепостта Меркели. Цар Калоян бързо си възвърнал крепостите и околните земи, но за предателството си Пловдивските велможи заплатили с живота си, а гръцкото население от цяла Западна Тракия било принудително изселено в най-отдалечените райони на огромната българска държава.
Ненужна жестокост или необходима справедливост е било това? Напълно ще разберем направеното от Цар Калоян, ако си припомним че по това време споменът за ослепените Самуилови войници бил още съвсем пресен, той бил като жива рана в съзнанието на българите. А инициатор на подлото нападение през планината Беласица в гръб на българската войска бил Пловдивския стратег Никифор Ксифия и то било изпълнено с възторг от неговия полк, съставен от местни ромеи от града и областта.
Както вече казахме, по заповед на Цар Иван Асен II, в полето зад крепостта Градището и манастира „Св. Петка“ се разположило прабългарско село, което през годините на владичеството се наричало Караизово. Какво точно е било първоначалното име на селото не се знае, но след Освобождението жителите му го нарекли Болярци. Навярно родовата памет и спомените за миналото им говорели, че точно това име съответства на произхода им. Съдбата никък не била благосклонна към тях. За да оцелеят и да спасят имота си, една част от хората от селото били принудени да приемат исляма. Това била тяхната саможертва в името на общото оцеляване. Но те никога не забравили роднинските връзки помежду си, уважавали се и в случай на нужда си помагали. Българите-християни от Караизово преживели дългите години на владичеството благодарение и на подкрепата на своите съселяни – българите-мюсюлмани. Последните известни коджабашии на двете религиозни общности в селото били: Али ага – на българите-мюсюлмани и Хаджи Мечо – на българите-християни. Известно е, че хора от родовете на тези забележителни българи са доживели до Освобождението, но дали имат живи потомци в Болярци и кои са те – това не можах да установя. Продължители на рода на Хаджи Мечо от Караизово (Болярци), по пряка линия са Назлъмови от Козбунар (Дълбок извор), които продължават своя род по съребрена линия, но запазват старото си родово име.
Редовни събития редактиране
Всяка година на Гергьовден (6 май) се провежда събор край едноименния параклис до селото.
Личности редактиране
- Родени в Болярци
- Трендафил Димитров (1941-), изтъкнат български хореограф, дългогодишен главен художествен ръководител на АНПТ „Китна Тракия“-Хасково, отдал живота си в популяризиране на българския фолклор по целия свят.
- Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (1808 – 1890), български църковно-музикален деец
- Атанас Търев (р. 1958), български лекоатлет
- Панайот Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[2]