Борово (дем Неврокоп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.
Бо̀рово или Бо̀рево (на гръцки: Ποταμοί, Потами, до 1927 година Μπόροβο[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи).
| Борово Ποταμοί | |
| — село — | |
 Поглед към Борово | |
  Борово  Борово  Борово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 390 m |
| Население | 161 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 66033 |
| Телефонен код | 25230 |
| Борово в Общомедия | |
География редактиране
Борово е разположено на 390 m надморска височина,[2] в подножието на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Селото попада в историко-географската област Чеч. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села от Чеча са зимували край селото заради по-топлия климат. Край Борово Места и Доспат се вливат в язовир Черешовско езеро.
В 1993 година на 3 km на север край река Доспат е открита пещера с огромни сталактити и сталагмити. Проучени са само първите 140 m от пещерата, в която има зали с размери 7 на 7 m, както и пещерни езера.[3]
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов етимологията на Борово идва от личното име Боро или само от бор. Жителското име е бо̀ровя̀нин, бо̀ровя̀нка, бо̀ровя̀не; бо̀ровал̀я, бо̀ровалѝйка, бо̀ровалѝи.[4]
Античност редактиране
Село Борово е древно селище. През 1967 година край селото, на брега на Места, са открити керамични съдове, останки от кости, медни, сребърни и златни монети от различни епохи, върхове на стрели, ножове и други предмети от ранната и късната Бронзова епоха, както и от римско време.[3] Край селото е намерено и съкровище, състоящо се от 860 сребърни монети на Филип II.[5]
В Османската империя редактиране
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1464 | 110 | 11 | 15 | 236 | ||
| 1498-1502 | 119 | 25 | 9 | 153 | ||
| 1530 | 98 | 14 | 15 | 9 | 8 | 144 |
| 1569 | 24 | 17 | 1 | 14 | 18 | 74 |
| 1723 | - | 56 | 56 | |||
Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-1465 година със 110 немюсюлмански домакинства, 11 неженени и 15 вдовици.[6] В друг подробен регистър от 1498-1502 година в село Борово са регистрирани 119 немюсюлмански домакинства, 25 неженени и 9 вдовици.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борово (Порова) с мюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 98 домакинства, неженени - 14; вдовици - 15.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борово както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 24 семейства, 17 неженени и 1 вдовица.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борово (Борова) са зачислени 39 кьопрюджии, 25 1/2 владеещи чифт. Общо в селото има 56 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия на тимар. Споменатото село ремонтира и поддържа мостове през реките Кара су и Деспот. От преди е освободено от плащане на авариз.[10]
Борово (Борова) се споменава от френския пътешественик Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 година. Той посочва, че през Борово минава път, свърващ Доспат с Елес и Зърнево. Също така споменава, че по-рано французинът Викенел е преминал по този маршрут.[11]
| Брой на населението на Борово от 1900 до 2001 година |
|---|
 |
| Източници[3][12][13] |
В XIX век Борово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Борово (Borovo) е посочено като село със 110 домакинства и 280 жители помаци.[14] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Борово (Борюво) живеят 500 българи мохамедани и 250 турци[12] в 140 къщи.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Борово (Μπόροβον, Боровон) живеят 1045 души.[13]
Пак според Кънчов, Борово е седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт извън селото. В целия Чеч единствено в Борово се говори на турски език, като Кънчов предполага, че това се дължи на военнослужещите от селото, които въвели езика заедно с чиновниците, но не изключва възможността в миналото край Борово да е имало военна колония. Кънчов също така посочва, че в селото има две джамии и един мектеб.[16]
В Гърция редактиране
През 1923 година мюсюлманското население на Борово е изселено в Турция, а след това в селото са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 113 бежански семейства с 384 жители.[2][17] През 1927 година името на селото е сменено от Борово на Потами (Ποταμοί),[2][18] което в превод значи „реки“. Освен бежанците от Турция, в селото са настанени и известен брой скотовъдни семейства от влашко или каракачанско потекло, тъй като в 1928 година е със смесен местен-бежански характер.[2]
По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия. Село Борово е било седалище на групата.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чешми[20] | Τσεσμέδες | Врисес | Βρύσες[21] | |
| Страна Кърши[20] | Στράνια Καρσι | Стратонес | Στρατώνες[21] | местност на Ю от Борово[20] |
| Старо Борово[20] | Έσκή Μπόροβον | Палеопевкон | Παλαιόπευκον[21] | местност на СЗ от Борово[20] |
| Каялик | Καγιαλίκ | Враходес | Βραχώδες[21] | |
| Нишан тепе | Νησίαν Τεπεσί | Дидимон | Δίδυμον[21] | възвишение на СЗ от Борово (578 m)[20] |
| Ощица | Όστίτσα | Стомион | Στόμιον[21] | връх на СИ от Борово и на З от Ощица (700 m)[20] |
| Каракол | Καρακόλι | Филакион | Φυλάκειον[21] | връх на СИ от Борово (743 m)[20] |
| Терси | Τέρσι | Анаподон | Άνάποδον[21] | |
| Картал Кая[20] | Καρτάλ Καγιά | Aeтоврахос | Άετόβραχος[21] | връх на С от Борово (679 m)[20] |
| Суитлерия | Σουϊτλέρια | Итиес | Ίτιές[21] | местност на СЗ от Витово[20] |
| Кара тепе | Καρά Τεπέ | Маврокорифи | Μαυροκορυφή[21] | възвишение на СЗ от Витово на левия бряг на Места[20] |
| Гьолерия | Γκιολέρια | Валтос | Βάλτος[21] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1045[2][13] | 650[2] | 438[2] | 873[2] | 760[2] | 751[2] | 537[2] | 397[2] | 377[2] | 413 | 323 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 81.
- ↑ Γενικό ιστορικό περίγραμμα της περιοχής της Δράμας και του σημερινού Δήμου Δοξάτου // Δήμος Δοξάτου. Архивиран от оригинала на 2009-01-04. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 65.
- ↑ Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 306-307.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 497-499.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 253-255.
- ↑ Цветкова, Бистра. Родопите или Деспото-Даг и техните пътища // Френски пътеписи за Балканите, XIX в. София, Наука и изкуство, 1981. с. 328.
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 268.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Имам, Ибрахим и др. Абланица през вековете. Абланица, Самиздат, 2008. ISBN 978-954-395-004-1. с. 64-65.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)