Босненски санджак
Босненският санджак е османската административна единица на второ ниво, която е съществувала на територията на средновековните сръбски земи в периода 1463 – 1878 г.[1]
| Босненски санджак | |
| 1463 – 1878 | |
| |
| Босненски санджак в Общомедия |
История редактиране
Първият босненски санджак бег е Иса бег Исакович, който според някои сведения е брата на Стефан Косача, приел исляма.
След превземането на банат Яйце, седалището на Босненския санджак е пренесено в Яйце. По-късно средището на санджака се връща отново в Сараево, след което се мести последователно в Баня Лука, Травник и накрая за трети път се връща в Сараево.
Босненския санджак първоначално е част от Румелийски еялет с център София, но по времето на великия везир Соколлу Мехмед паша формирането на Босненски еялет е в напреднала фаза, за да стане факт със смъртта на великия везир. Босненският пашалък от 1580 г. е неизменно в състава на еялета, който продължава да съществува до 1867 г., когато влиза в състава на новообразувания Босненски вилает.
Източници редактиране
- ↑ Omer Ibrahimagić. Constitutional development of Bosnia and Herzegovina. Vijeće Kongresa bošnjačkih intelektualaca, 1998. с. 78. Посетен на 23 януари 2013. The former Bosnian sanjak became the central sanjak of this ayalet.