Брен (3 век пр.н.е.)

3 век пр.н.е.
Вижте пояснителната страница за други личности с името Брен.

Брен (Brennus, Brennos; Brenn; + 279 пр.н.е.) e келтски вожд, основен предводител на Галското (келтското) нашествие на Балканите през 3 век пр.н.е.

Маршрут на келтските племена

През 280 пр.н.е., начело на 85 000-на армия[1], водена от него и Акихорий, той пристига от Панония в Тракия.

Галите се разделят на три отряда и навлизат в Македония и Централна Гърция. Брен и Акихорий навлизат в Пеония, където попълват войските си с пеони и траки, (трибали и др. племена).

Другите два отряда се командват от Керетрий и Болгий. Керетрий с 20 000 души напада траките и трибалите. Болгий напада Македония и Илирия и през 279 пр.н.е. побеждава македонския крал Птолемей Керавън, който е заловен и убит. Брен напада и побеждава македонския стратег и крал Состен и опустошава страната.

След това келтите се връщат обратно. Скоро след това Брен започва трета експедиция в Централна Гърция. Войската му се състои от 152 000 пехотинци и 24 000 кавалеристи. Използвал тактиката Trimarcisia, всеки конник е подпомаган от двама слуги на коне. Те трябва да му дадат кон, ако нещо се случи и да го заместят, ако бъде убит.[2] В битката при Термопилите 279 пр.н.е., въпреки победата си, Брен претърпява тежки загуби от съюзените гръцки сили. Той изпраща Акихорий с голяма войска в Етолия, за да отклони част от противниковите сили и както се е надявал, голяма част от гърците отива да защитава нападната територия. Брен напада Делфи, където е победен и ранен в битката. Според Павзаний на връщане той се самоубива, измъчван от угризения „заради злините, които нанесъл на Елада“[3].

Галите са победени след това при река Сперхей от чакащите ги там тесалийци и малийци.

Според някои съвременни изследователи Брен не се самоубива, а келтите успяват да ограбят прочутото светилище в Делфи[4].

Източници редактиране

  1. Memnon: Geschichte von Herakleia
  2. Павзаний. Описание на Елада. 10, 19.
  3. Павзаний. Описание на Елада 10, 23.
  4. Бересфорд Елис, Питър. Кратка история на келтите. Унискорп. София. 2008. стр. 225.

Литература редактиране