Вижте пояснителната страница за други значения на Бродец.

Бродец (на македонска литературна норма: Бродец) е село в Северна Македония в на община Чучер (Чучер Сандево).

Бродец
Бродец
— село —
42.1411° с. ш. 21.4403° и. д.
Бродец
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина969 m
Население3 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Бродец в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.

История редактиране

В края на XIX век Бродец е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бродец е село, населявано от 200 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Бродац има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бродец има 264 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бродец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бродце (Brodce) като сръбско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бродец като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 2
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007