Тази статия е за селото в Турция. За селото в Гърция вижте Булгаркьой (дем Димотика).

Булгаркьой (на турски: Yeni Muhâcir, Йенимухаджир) е село в Източна Тракия, Кешанско, вилает Одрин, Турция. Намира се на 5 километра източно от град Кешан.

Булгаркьой
Yeni Muhâcir
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина121 m
Население2045 души (2012)

История редактиране

Според Анастас Разбойников селото е основано от няколко български семейства от Доганхисар, Западна Тракия в края на XVI век. През XVII век се заселва по-голяма група българи от Доган Хисар. Първоначално българите пристигат и се установяват като овчари заедно с овцете си. През следващите столетия селото се разраства за сметка на четири турски села, които изчезват, а землищата им са присъединени към това на Булгаркьой. Към средата на XVIII век в селото се заселват българи от Маденските села, източно от Солун, които донасят дюлгерския занаят и от които остават някои характерни за солунския говор думи с остатъци от назализми.[1]

В началото на 60-те години на XIX век жителите на Булгаркьой са в конфликт с гръцкия (патриаршисткия) владика. По това време те въвеждат българския език в своето училище и приемат унията. Около 1865 година се отказват от униятството.[2]

През 1911 година по почин на учителя Ангел Атанасов в Булгаркьой се основава клон на обществено-културната организация Българска Матица, в който още на учередителното събрание се записват 54 души.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 412 български екзархийски семейства или 2132 души.[4]

В Булгаркьой е имало голямо българско училище, основно и двукласно, със 7 учители и 2 учителки. През учебната 1910 – 1911 година в селото работят петима учители – Ат. Шивачев от Лозенград, К. Гьорчев от Мустафа паша, Ст. Илиев от Булгаркьой, М. Иванова от Прилеп и А. Найдова от Битоля.[5]

По време на Балканската война в Булгаркьой влиза българска войска. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Булгаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Линията Мидия - Енос, установена с Лондонския мирен договор от 1913 г., минава на 4 километра югоизточно от селото и го оставя в България. Но по време на Междусъюзническата война на 7 юли 1913 година (неделя – стар стил) турската армия събира мъжете от село Булгаркьой извън селото и ги избива. Селото е опожарено и напълно разорено. Оцелелите 1030 българи са отвлечени от турската войска и откарани в Кешан, а по-късно в Галиполи. Там са прехвърлени на азиатския бряг и „раздадени“ като роби на местните жители. Някои от тях пишат до руския консул в Истанбул, който издейства тяхното освобождаване, качва ги кораб и ги откарва във Варна. Една част от жителите на Булгаркьой, предупредени за предстоящото клане от войник от турската армия, грък по произход, тръгват към Свиленград няколко дни по-рано. Оцелели от това просъществувало над 300 години българско село стигат до Варна, Дедеагач, Галиполи, Тополовград, Бургас и други. Част от тези бежанци основават село Новоселци, днес Константиново.[7]

 
Карта от 1906

Личности редактиране

Родени в Булгаркьой
  •   Атанас Мърдев (1885 – ?), български книжар
  •   Дамян Калфов (1887 – 1973), български писател, дипломат и юрист
  •   Димитър Ламбов Хаджимитрев (Иван Василев Аджемов), български комунист, роден в 1 май 1911 година, член на БКП от 1931 година, в СССР от август 1934 година, арестуван на 4 март 1938 година, като монтьор в Трансформаторния цех на Одеската електростанция, умрял на 24 февруари 1939 година в затворническата болница от туберкулоза на белите дробове, посмъртно реабилитиран с постановление на Военната прокуратура на Одеския военен окръг, 3 януари 1963 година[8]
  •   Филип Тодоров Филипов (1863 - след 1943), македоно-одрински опълченец, I рота на XI серска дружина, на 20 април 1943 година, като жител на Сомовит, подал молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]
  •   Хараламби Мърдев (1858 – 1913), революционер и просветен деец
  •   Щерю Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[10]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999, с. 50, 73 – 75.
  2. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878, София 1994, с. 179.
  3. Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 60.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.296.
  5. Галчев, Илия А. Българската просвета в Източна Тракия и Цариград (след 1913), София, 2008, илюстративна кола, с. 5.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  7. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.25 – 42.
  8. Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  9. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 279.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.