Бургас (област)

административна област в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.

Област Бургас (също и Бургаска област) е най-голямата по площ от 28-те области на България. Намира се в Югоизточна България. На изток граничи с Черно море, на запад с областите Сливен и Ямбол, на север – с областите Варна и Шумен, а на юг – с Турция. Област Бургас заема площ 7748,1 km2 и има население 380 286 души по официални данни от преоброяване 2021 г.[2]

Област Бургас
Burgaz ili
Области в България
Област Бургас на картата на БългарияОбласт Бургас на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгоизточен район за планиране
Областен центърБургас
Площ7748.1 km²
Население378 596 души (31 декември 2022 г.)
Общини13
БВП (2021)6 472 000 000 лв.[1]
МПС кодA
Официален сайтwww.bsregion.org
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Бургас в Общомедия

Административен център на областта е град Бургас. МПС-кодът ѝ е А. Пощенските кодове на населените места в област Бургас са от 8000 (за град Бургас) до 8599.

В Бургаския регион се развива морски, културен и екологичен туризъм.

Сградата на областната администрация в Бургас

Общини редактиране

Област Бургас официално има 13 общини към февруари 2023 г.: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.

В края на февруари 2021 г. е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. Избирателната активност е 76 %. От всички участвали за отделянето гласуват 1193 души или 73 %. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Против отделянето са 404 души или 27 %, повечето от селата Баня, Козница, Паницово и Емона, където те са мнозинство.[3] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.[4][5] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община на основание референдума от февруари.[6] Два дни след това кметът на Обзор Христо Янев (ГЕРБ) отива в София лично да благодари на премиера Бойко Борисов за бързото взимане на решението за отделянето на Обзор.[7] Същия ден обаче в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.[8] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община.[9] В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова и във връзка с преброяването на населението през септември – октомври 2021 г., въпреки решението на Министерския съвет Обзор да стане център на нова община, до преброяването не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.[7] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай. [10]

Списък на населените места в област Бургас редактиране

Градовете са с удебелен шрифт.

Обзор и шестте села нямат статут на отделна община и официално са в състава на община Несебър.

Община Айтос редактиране

Айтос, Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Караново, Лясково, Малка поляна, Мъглен, Пещерско, Пирне, Поляново, Раклиново, Съдиево, Тополица, Черна могила, Черноград, Чукарка

Община Бургас редактиране

Братово, Брястовец, Бургас, Българово, Димчево, Драганово, Извор, Изворище, Маринка, Миролюбово, Равнец, Твърдица

Община Камено редактиране

Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх

Община Карнобат редактиране

Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково

Община Малко Търново редактиране

Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Малко Търново, Младежко, Сливарово, Стоилово

Община Несебър редактиране

Гюльовца, Кошарица, Несебър, Оризаре, Равда, Свети Влас, Слънчев бряг, Тънково, Обзор, Приселци, Раковсково; Баня, Емона, Козница, Паницово

Община Поморие редактиране

Александрово, Ахелой, Бата, Белодол, Габерово, Горица, Гълъбец, Дъбник, Каблешково, Козичино, Косовец, Лъка, Медово, Поморие, Порой, Страцин

Община Приморско редактиране

Веселие, Китен, Ново Паничарево, Писменово, Приморско, Ясна поляна

Община Руен редактиране

Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Добромир, Дропла, Дъскотна, Дюля, Заимчево, Зайчар, Звезда, Каменяк, Каравельово, Листец, Люляково, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Преображенци, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Руен, Рупча, Ръжица, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Соколец, Средна махала, Струя, Топчийско, Трънак, Череша, Шиварово, Ябълчево, Ясеново Китка

Община Созопол редактиране

Атия, Вършило, Габър, Зидарово, Индже войвода, Крушевец, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, Созопол, Черноморец

Община Средец редактиране

Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчаново, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Дебелт, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово, Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Средец, Суходол, Тракийци, Факия

Община Сунгурларе редактиране

Бероново, Босилково, Ведрово, Везенково, Велислав, Вълчин, Горово, Грозден, Дъбовица, Есен, Завет, Камчия, Климаш, Костен, Лозарево, Лозица, Манолич, Подвис, Прилеп, Пчелин, Садово, Скала, Славянци, Сунгурларе, Съединение, Терзийско, Черница, Чубра

Община Царево редактиране

Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Лозенец, Резово, Синеморец, Фазаново, Царево

Население редактиране

Списък на общините в област Бургас с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30 септември 2016 г.).[11]
Област
Община
Площ
km2
Население
31 декември 1934
Население
31 декември 1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Население
7.9.2021
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Бургас 7748,070 284 931 318 947 355 079 388 877 421 452 449 521 441 085 423 552 415 817 380 286 13 18 232 250
Община Айтос 402,866 20 875 21 736 24 171 28 955 31 982 33 807 32 210 30 549 28 687 25 481 1 16 17
Община Бургас 559,151 53 778 65 677 95 535 135 201 180 715 210 670 212 410 209 417 212 902 196 582 2 10 12
Община Камено 354,946 14 766 16 595 16 714 16 901 16 834 14 103 13 289 12 453 10 393 9545 1 12 13
Община Карнобат 835,468 37 613 40 994 41 516 41 080 37 909 34 817 32 731 29 871 25 477 20 840 1 30 31
Община Малко Търново 783,672 10 399 10 859 11 485 10 742 7782 7036 6373 4551 3793 2628 1 12 13
Община Несебър 420,433 11 838 13 526 13 803 14 276 16 542 18 186 18 871 19 113 22 348 23 760 3 11 14
Община Поморие 413,189 17 994 19 744 20 800 23 157 25 612 27 416 27 746 27 370 27 658 25 406 2 15 17
Община Приморско 350,084 3637 4873 4832 3980 4003 4666 4143 4079 6064 5618 2 4 6
Община Руен 689,937 26 312 28 010 29 667 30 762 30 892 33 753 30 881 28 833 29 101 26 385 41 41
Община Созопол 480,067 16 645 18 447 20 413 17 813 15 886 15 765 14 971 14 277 12 610 11 984 1 11 12
Община Средец 1149,878 35 717 39 203 38 935 29 804 22 603 21 303 19 868 17 396 14 934 13 145 1 32 33
Община Сунгурларе 794,967 27 101 29 381 26 218 25 572 21 082 18 273 16 958 15 409 12 559 10 583 1 27 28
Община Царево 513,402 8256 9902 10 990 10 634 9610 9726 10 634 10 229 9291 8329 2 11 13

Численост на населението през годините по пол и местожителство, според данни на НСИ (към 31 декември):[12][13]

Години Общо Мъже Жени В градовете В селата
1970 407 717 208 213 199 504 229 005 178 712
1980 432 721 216 969 215 752 270 823 161 898
1985 448 757 224 536 224 221 294 730 154 027
1989 448 689 223 389 225 300 310 500 138 189
1990 449 200 223 138 226 062 313 363 135 837
1995 439 002 216 303 222 699 307 634 131 368
2000 425 366 207 943 217 423 297 280 128 086
2001 422 458 206 619 215 839 299 016 123 442
2002 421 049 205 595 215 454 298 113 122 936
2003 419 925 205 020 214 905 296 236 123 689
2004 418 925 204 382 214 543 295 095 123 830
2005 418 750 204 051 214 699 295 860 122 890
2006 417 810 203 409 214 401 297 930 119 880
2007 420 095 204 897 215 198 298 964 121 131
2008 420 840 205 081 215 759 300 456 120 384
2009 422 319 205 692 216 627 310 754 111 565
2010 421 252 205 128 216 124 309 988 111 264
2011 414 947 203 139 211 808 310 571 104 376
2012 414 154 202 534 211 620 309 995 104 159
2013 414 485 202 444 212 041 310 364 104 121
2014 414 184 201 630 212 554 310 277 103 907
2015 413 884 201 290 212 594 314 987 98 897
2016 412 684 200 368 212 316 314 497 98 187
2017 411 579 199 519 212 060 314 036 97 543
2018 410 331 198 630 211 701 313 566 96 765
2019 409 265 197 790 211 475 313 132 96 133
2020 409 750 197 692 212 058 311 247 98 503
2021 408 704 196 999 211 705 311 099 97 605
2022 378 596 181 979 196 617 289 254 89 342

Раждаемост, смъртност и естествен прираст редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[12][14]

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Раждаемост 4316 3969 3875 4033 4326 4402 4781 4878 4908 5180 4508 4281 4170 4158 4211 4115 3951 3913 3724 3766 3492 3399 3221
Смъртност 5659 5507 5397 5306 5481 5488 5680 5668 5620 5415 5555 5520 5557 5373 5540 5531 5467 5688 5503 5683 6200 7467 6341
Естествен прираст -1343 -1538 -1522 -1173 -1155 -1086 -899 -790 -712 -235 -1047 -1239 -1387 -1215 -1329 -1416 -1516 -1775 -1779 -1917 -2708 -4068 -3120

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[12]

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Раждаемост 8,9 9,9 10,1 9,1 9,2 9,6 9,9 10,5 11,4 11,6 11,7 12,3 10,7 10,3 10,1 10  10,2 9,9 9,6 9,5 9,1 9,2 8,5 8,3 8,5
Смъртност 12,8 12,2 13,3 13  12,8 12,6 13,1 13,1 13,6 13,5 13,4 12,8 13,2 13,3 13,4 13  13,4 13,4 13,2 13,8 13,4 13,9 15,1 18,2 16,7
Естествен прираст -3,9 -2,3 -3,2 -3,9 -3,6 -3  -3,1 -2,6 -2,2 -1,9 -1,7 -0,6 -2,5 -3  -3,3 -2,9 -3,2 -3,5 -3,6 -4,3 -4,3 -4,7 -6,6 -9,9 -8,2

Раждаемост редактиране

Численост на живородените през годините, по общини (данни на НСИ):[12]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Общо 4908 5180 4508 4281 4170 4158 4211 4115 3951 3913 3724 3766 3492 3399 3221
Бургас 2368 2470 2241 2055 1968 1983 2008 1939 1923 1890 1819 1855 1712 1679 1601
Руен 391 384 299 285 337 320 323 321 302 300 296 290 253 237 265
Айтос 463 431 383 363 317 347 342 364 324 305 268 287 251 257 231
Несебър 307 353 326 290 313 318 329 331 272 251 271 269 235 212 212
Поморие 327 323 240 281 275 268 283 252 235 240 228 257 251 216 185
Карнобат 272 301 278 261 257 235 241 235 237 242 250 229 225 203 182
Средец 165 223 174 177 165 150 167 165 176 164 138 146 150 128 118
Сунгурларе 130 152 107 113 123 126 130 112 89 99 116 117 95 119 105
Камено 131 173 137 131 117 119 101 110 110 114 88 88 76 99 99
Созопол 162 157 145 128 120 116 107 119 118 133 121 111 106 108 90
Царево 85 105 90 98 89 82 84 74 92 98 66 57 73 59 68
Приморско 79 69 60 70 66 62 67 70 54 45 46 50 50 66 49
Малко Търново 28 39 28 29 23 32 29 23 19 32 17 10 15 16 16

Коефициент на раждаемост през годините според данни на НСИ, по общини (брой родени за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Средно за областта 11,7 12,3 10,7 10,3 10,1 10  10,2
Несебър 12,7 14,2 12,2 12,5 13,2 13 
Айтос 15,2 14,2 12,6 12,7 11,2 12,2
Камено 10,4 13,9 11,3 12,7 11,4 11,6
Руен 13,8 13,6 10,7 9,9 11,8 11,2
Сунгурларе 9,7 11,5 8,4 9,1 10,1 10,4
Приморско 11,3 9,6 8,4 11,5 10,9 10,3
Средец 10  13,7 10,9 11,9 11  10,1
Поморие 11,9 11,7 8,8 10,2 10  9,7
Карнобат 10  11,2 10,7 10,4 10,4 9,6
Бургас 11,6 12  10,8 9,7 9,3 9,4
Созопол 10,4 10  9,5 10,1 9,5 9,2
Царево 9,2 11,3 9,6 10,5 9,5 8,7
Малко Търново 7,1 10,1 7,5 7,6 6,1 8,7

Смъртност редактиране

Численост на починалите през годините, по общини (данни на НСИ):[12]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Общо 5620 5415 5555 5520 5557 5373 5540 5531 5467 5688 5503 5683 6200 7467 6341
Бургас 2315 2317 2393 2352 2357 2352 2368 2424 2463 2497 2469 2513 2757 3329 2860
Айтос 381 360 368 349 391 356 394 392 354 387 332 380 458 508 439
Поморие 366 345 330 355 362 334 396 396 368 393 383 401 404 489 426
Карнобат 512 487 482 422 443 413 416 417 399 411 429 417 483 589 423
Несебър 296 264 269 283 291 287 279 265 292 322 272 305 319 426 372
Руен 302 288 282 327 345 274 295 268 306 290 305 281 367 431 346
Средец 371 316 359 356 341 355 351 323 286 307 314 318 332 362 309
Созопол 249 246 214 213 211 205 245 233 207 230 221 241 253 302 280
Сунгурларе 262 216 280 291 263 250 240 259 242 264 230 243 263 294 268
Камено 240 236 243 250 214 203 209 219 211 240 223 205 242 311 239
Царево 139 131 147 131 141 130 157 140 141 161 145 158 126 178 164
Приморско 97 98 90 112 103 116 101 109 113 100 86 122 125 138 111
Малко Търново 90 111 98 79 95 98 89 86 85 86 94 99 71 110 104

Коефициент на смъртност през годините според данни на НСИ, по общини (брой починали за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Средно за областта 13,4 12,8 13,2 13,3 13,4 13  13,4
Малко Търново 22,7 28,8 26,3 20,1 25,2 26,5
Средец 22,6 19,4 22,5 24  22,8 23,9
Сунгурларе 19,5 16,4 22,1 23,4 21,5 20,6
Камено 19,1 19  20  24,2 20,9 19,9
Приморско 13,9 13,7 12,6 18,4 17  19,2
Карнобат 18,8 18,2 18,5 16,8 17,8 16,8
Созопол 15,9 15,8 14  16,8 16,7 16,2
Царево 15  14,1 15,6 14,1 15  13,8
Айтос 12,5 11,8 12,1 12,2 13,7 12,5
Поморие 13,3 12,5 12,1 12,9 13,1 12,1
Несебър 12,3 10,6 10,1 12,2 12,3 11,7
Бургас 11,3 11,2 11,6 11,1 11,1 11,1
Руен 10,7 10,2 10,1 11,3 11,2 9,6

Естествен прираст редактиране

Естествен прираст на населението през годините, по общини (данни на НСИ):[12][14]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Общо -712 -235 -1047 -1239 -1387 -1215 -1329 -1416 -1516 -1775 -1779 -1917 -2708 -4068 -3120
Приморско -18 -29 -30 -42 -37 -54 -34 -39 -59 -55 -40 -72 -75 -72 -62
Руен 89 96 17 -42 -8 46 28 53 -4 10 -9 9 -114 -194 -81
Малко Търново -62 -72 -70 -50 -72 -66 -60 -63 -66 -54 -77 -89 -56 -94 -88
Царево -54 -26 -57 -33 -52 -48 -73 -66 -49 -63 -79 -101 -53 -119 -96
Камено -109 -63 -106 -119 -97 -84 -108 -109 -101 -126 -135 -117 -166 -212 -140
Несебър 11 89 57 7 22 31 50 66 -20 -71 -1 -36 -84 -214 -160
Сунгурларе -132 -64 -173 -178 -140 -124 -110 -147 -153 -165 -114 -126 -168 -175
Созопол -87 -89 -69 -85 -91 -89 -138 -114 -89 -97 -100 -130 -147 -194 -190
Средец -206 -93 -185 -179 -176 -205 -184 -158 -110 -143 -176 -172 -182 -234 -191
Айтос 82 71 15 14 -74 -9 -52 -28 -30 -82 -64 -93 -207 -251 -208
Поморие -39 -22 -90 -74 -87 -66 -113 -144 -133 -153 -155 -144 -153 -273 -241
Карнобат -240 -186 -204 -161 -186 -178 -175 -182 -162 -169 -179 -188 -258 -386 -241
Бургас 53 153 -152 -297 -389 -369 -360 -485 -540 -607 -650 -658 -1045 -1650 -1259

Коефициент на естествен прираст през годините според данни на НСИ, по общини (в ‰):[12]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Средно за областта -1,7 -0,6 -2,5 -3  -3,3 -2,9 -3,2
Руен 3,1 3,4 0,6 -1,5 -0,3 1,6
Несебър 0,4 3,6 2,1 0,3 0,9 1,3
Айтос 2,7 2,3 0,5 -1,4 -2,6 -0,3
Бургас 0,3 0,7 -0,7 -1,4 -1,8 -1,7
Поморие -1,4 -0,8 -3,3 -2,7 -3,2 -2,4
Царево -5,8 -2,8 -6,1 -3,5 -5,5 -5,1
Созопол -5,6 -5,7 -4,5 -6,7 -7,2 -7 
Карнобат -8,8 -6,9 -7,8 -6,4 -7,5 -7,3
Камено -8,7 -5,1 -8,7 -11,5 -9,5 -8,2
Приморско -2,6 -4  -4,2 -6,9 -6,1 -9 
Сунгурларе -9,8 -4,8 -13,6 -14,4 -11,4 -10,2
Средец -12,5 -5,7 -11,6 -12,1 -11,8 -13,8
Малко Търново -15,7 -18,7 -18,8 -13  -19,1 -17,8

Механичен прираст на населението редактиране

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

Заселени Изселени Механичен прираст
2014 8573 7545 1028

Прираст на населението редактиране

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

Естествен прираст
на населението
Механичен прираст
на населението
Прираст на населението
2014 -1329 1028 -301

Етнически състав редактиране

Численост на етническите групи според преброяванията на населението през годините:

Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
2001[15] 423 547 338 625 58 636 19 439 3728 1919 1200
2011[16] 415 817 298 128 49 354 18 424 2632 2006 45 273

Дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините (в %):

Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
2001[15] 79,94 13,84 4,58 0,88 0,45 0,28
2011[16] 71,69 11,86 4,43 0,63 0,48 10,88

Преброяване на населението през 2011 г. редактиране

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини:[16]

Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
Общо 415 817 298 128 49 354 18 424 2632 2006 45 273
Бургас 212 902 179 383 6264 3871 1407 728 21 249
Руен 29 101 1619 21 241 1300 10 322 4609
Айтос 28 687 13 847 8766 3101 77 223 2673
Поморие 27 658 17 992 4947 1307 176 101 3135
Карнобат 25 477 19 030 2125 1202 289 141 2690
Несебър 22 348 18 367 1240 565 199 140 1837
Средец 14 934 10 912 230 2063 68 47 1614
Созопол 12 610 8889 523 1678 88 24 1408
Сунгурларе 12 559 6193 3553 929 76 122 1686
Камено 10 393 7989 327 654 147 83 1193
Царево 9291 6737 31 748 42 18 1715
Приморско 6064 4268 84 577 37 37 1061
Малко Търново 3793 2902 23 429 16 20 403

Дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини (в %):[16]

Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
Средно за областта 71,69 11,86 4,43 0,63 0,48 10,88
Айтос 48,26 30,55 10,80 0,26 0,77 9,31
Бургас 84,25 2,94 1,81 0,66 0,34 9,98
Камено 76,86 3,14 6,29 1,41 0,79 11,47
Карнобат 74,69 8,34 4,71 1,13 0,55 10,55
Малко Търново 76,50 0,60 11,31 0,42 0,52 10,62
Несебър 82,18 5,54 2,52 0,89 0,62 8,21
Поморие 65,05 17,88 4,72 0,63 0,36 11,33
Приморско 70,38 1,38 9,51 0,61 0,61 17,49
Руен 5,56 72,99 4,46 0,03 1,10 15,83
Созопол 70,49 4,14 13,30 0,69 0,19 11,16
Средец 73,06 1,54 13,81 0,45 0,31 10,80
Сунгурларе 49,31 28,29 7,39 0,60 0,97 13,42
Царево 72,51 0,33 8,05 0,45 0,19 18,45

Вероизповедание редактиране

Вероизповедание (2011):[17]

Самоопределили се: 310 215 души:

Етнически състав (1885) редактиране

Етнически състав на селищата в Бургаска околия през 1885 г.[18]

Име Сегашно име Българи Турци Гърци Цигани Други Общо
1 Айваджик Дюлево 1284 6 3 5 1 1299
2 Алан Кайряк Ясна Поляна 461 5 466
3 Атанас Кьой Атанасово 298 7 305
4 Ахлатлии Присад 63 42 105
5 Бей Махле Светлина 544 17 33 594
6 Белеврен 5 871 22 898
7 Белила 273 273
8 Белуджа 69 69
9 Боклуджа Радойново 218 214 40 472
10 Бургас 2083 1268 1993 15 506 5865
11 Българско Алагюн Богданово 772 1 1 7 781
12 Бююк Бунар Бистрец 504 11 515
13 Вая Кьой Долно Езерово 189 189
14 Герге Бунар Росеново 421 8 429
15 Горно Алмалии Горно Ябълково 401 3 3 407
16 Демирдеш Желязово 266 4 270
17 Дервент Дере Проход 412 5 417
18 Джемерен Габър 357 35 392
19 Долно Алмалии Долно Ябълково 379 379
20 Драка 621 12 633
21 Дюлгерлии Зидарово 840 77 2 5 924
22 Каба Сакал Равнец 422 8 189 619
23 Кайнарджа Извор 527 31 24 582
24 Кайряк Кьой Крушевец 292 292
25 Кара Бунар Средец 738 17 4 759
26 Кара Кютюк Пънчево 126 64 8 198
27 Кара Тепе Черни Връх 96 171 11 278
28 Каялии Камено 422 56 3 1 482
29 Келеш Кьой Трояново 707 14 20 11 752
30 Коджа Бук Голямо Буково 500 7 1 508
31 Куру Дере Суходол 786 1 787
32 Кър Харман Вършило 783 21 804
33 Кър Чешме Полски Извор 208 24 2 234
34 Кърк Чалъ Драчево 388 388
35 Кюприя Приморско 528 22 550
36 Лъджа Кьой Банево 120 49 3 36 16 224
37 Мадлеш Кирово 354 9 2 365
38 Мехмеч Кьой Росен 476 40 55 571
39 Мугрис Горно Езерово 77 77
40 Ново Паничарево 557 557
41 Орхан Кьой Орлинци 442 34 4 480
42 Русокастро 778 10 5 47 7 847
43 Сазлъ Кьой Тръстиково 342 25 24 7 398
44 Саръ Муса Веселие 379 11 24 414
45 Свети Никола Черноморец 667 1 668
46 Скеф Димчево 125 129 61 30 1 346
47 Созопол 103 8 2846 1 2958
48 Суватите Ливада 680 19 5 704
49 Тагар Кьой Вълчаново 312 2 314
50 Тикенджа Граничар 5 198 45 248
51 Турско Алагюн Варовник 230 230
52 Урум Кьой Индже Войвода 887 887
53 Шабан Къръ Загорци 249 171 7 427
54 Якезлии Дебелт 400 4 4 40 42 490
55 Янъч Дере Раков Дол 168 168
Бургаска околия 24265 3517 5231 611 256 34288

Икономика редактиране

Топ 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[19] редактиране

Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. Лукойл Нефтохим Бургас АД 5112,4 – 122,0
2. Севан ООД 354,7 11,3
3. Промет Стиил ЕАД 307,1 – 5,5
4. Нафта-Трейдинг АД 234,4 1,2
5. СЕ Борднетце-България ЕООД 199,8 2,4
6. Кроношпан България ЕООД 178,7 – 1,1
7. Зерно Експорт ООД 137,6 0,4
8. Бургойл БГ ЕООД 116,2 0,6
9. Нурсан Отомотив ЕООД 107,6 4,6
10. Хранекспорт ООД 106,5 1,8

Туризъм редактиране

Условия за развитие редактиране

На територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи. Бургаска област е един район с изключително разнообразие на природни, антропогенни и културни туристически ресурси.

Георграфско положение редактиране

Географското положение на областта е изключително благоприятно. Тя включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП „Странджа“, Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и други. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие. Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно за развитие на морски ваканционен туризъм. В област Бургас се среща уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове.

Заливи редактиране

Изключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море – Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието – Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и други.

Езера редактиране

Град Бургас е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая (известно като Бургаското езеро) и Мандра. Те, заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони в България, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени двете лагуни, превърнати в традиционни солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за територията на България. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски места през 2002 г.

Климат редактиране

На територията на региона се съчетават няколко климатични влияния, като най-изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.

Транспорт, инфраструктура и материална база редактиране

Транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международното Летище Бургас, пристанища, ЖП гара, автогари и добре изграден шосеен достъп.

Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради тази причина изградената специализирана туристическа инфраструктура, обслужваща посетителите, е съсредоточена именно на тяхна територия.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.нар. „лека ваканционна база“, която включва къмпингите, е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти. 

Видове туризъм редактиране

Морски ваканционен туризъм редактиране

Курортни селища и градове редактиране

Обзор, Елените, Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, Китен, Лозенец, Аркутино, Ахтопол, Царево.

Къмпинги и местности редактиране

Къмпинги „Европа“, "Зора“, "Градина“, "Златна рибка“, "Смокиня“, „Юг“, „Оазис“, „Арапя“, „Нестинарка“, „Делфин“, „Корал“, „Каваците“; местности Отманли, Силистар и други;

Маршрутно-познавателен туризъм редактиране

Велосипедни маршрути редактиране

Маршрут № 1: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Антично и средновековно пристанище и крепост (кв. Сарафово) – Тракийска гробница Хероон (к-г Европа). Обща продължителност: 5,5 ч.;

Маршрут № 2: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Точката за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – Тракийско светилище (кв. Банево) – Античен и средновековен град „Акве Калиде – Термополис“ (кв. Ветрен, Бургаски минерални бани) – Укритие за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – гр. Бургас. Обща продължителност: 8 ч.;

Маршрут № 3:– гр. Бургас – езеро Вая – връх Шилото – Тракийско светилище – Манастир „Света Богородица“ – крепост Русокастрон и светилище Русина дупка (с. Русокастро) – Античен и средновековен град Деултум (с. Дебелт) – ЗМ „Устието на река Изворска“ – гр. Бургас. Обща продължителност: 10 ч.;

Маршрут № 4: гр. Бургас – с. Дебелт – езеро Вая – ЗМ „Устието на река Изворска“ – изворите на р. Младежка – с. Кости – Устието на Велека през ЗМ Велека – ЗМ Парория – с. Стоилово – водопад Докузак – Петрова нива – Каменска бърчина – Индипасха – с. Граматиково – Влахов дол – с. Българи – ЗМ „Марина река“ – параклис „Св. Илия“. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 5: Устието на река Велека – Устието на р. Резовска – гр. Малко Търново през ЗМ Силистар – с. Кости – параклис „Св. Илия“ – светилище „Св. Марина“ – Влахов дол – с. Сливарово – Индипасха – Каменска Бърчина. Обща продължителност: 3 дни;

Маршрут № 6: гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 7: гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Бегликташ – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар“ – Устието на р. Резовска. Обща продължителност: 4 дни;

Селски туризъм редактиране

В много от селата в Бургаска област се предлагат традиционни селски къщи с двор. Благодарение на засиленото търсене на такъв вид настаняване през последните години, селският туризъм преживява истински ренесанс. Той се практикува както от български туристи, търсещи най-вече спокойствие далеч от големия град, така и от много чуждестранни туристи, живеещи в страни с много различни инфраструктура, архитектура и бит;

Културен туризъм редактиране

Прекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири, дава възможност за развитието на културен туризъм на много добро ниво. Ресурс за развитието му са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници и надгробни могили, както и археологически находки от римско и византийско време;

Eкотуризъм редактиране

До Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа „Музей на солта“, където туристите могат да наблюдават процеса на солодобив, извършван и до днес по метод, запазен от преди 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г. Заради своето уникално местоположение то е важно място с национално значение. Най-голямата му ценност е неговото орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по „Виа Понтика“, а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. То е дом за няколко застрашени вида птици и растения, включени в „Червената книга“ на България. Сред тях са тойна (тук е най-голямото находище за страната), татарска млечка и морски пелин.

Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.

Районите на Странджа планина и Източна Стара планина предлагат много възможности за разходка сред природата;

Здравен туризъм редактиране

Климато- и морелечение редактиране

Областта предлага изключително благоприятни условия за развитието им във всички селища по Черноморското крайбрежие.

Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г., благодарение на изключително чистия въздух и благоприятен климат на Странджа планина. Препоръчва се при белодробни занолявания.

В курортния град Свети Влас наличието на въздушни течения между Черно море и планинското дефиле на Стара планина обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и други хронични белодробни заболявания;

Балнеоложки туризъм редактиране

Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до град Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти:

Бургаски минерални бани – балнеоложкият курорт е в близост до с. Банево, с дебит 36 l/s и температура 41 °C. Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания.

Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. В южната част на Поморийското езерото се добива лечебна кал за санаториумите в града.

Конгресен и бизнес туризъм редактиране

Бургас е областен град и четвърти по големина в страната, Той е с изключително стратегическо местоположение, има международно летище, пристанище и голяма ЖП гара. Област Бургас от своя страна е сред най-важните икономически и индустриални центрове в България. На територията ѝ има много хотели, оборудвани с необходимите за този вид туризъм зали и техника. Наличието на всички тези важни фактори са предпоставка за все по-динамично развиващ се конгресен и бизнес туризъм в региона;

Ловен туризъм редактиране

Лов редактиране

В Държавно ловно стопанство Граматиково, Странджа палнина – обект на лов в района му са представителите на следните животински видове: благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка, горски бекас.

Риболов редактиране

В региона има редица водоеми: Черно море, реки, блата и много язовири. Всички те предоставят идеални възможностите за спортен риболов и къмпинг. 

Язовири на територията на област Бургас: яз. Ахелой, известен още като Батски язовир (шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом), яз. Мандра (бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба), яз. Камчия (бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран, червеноперка), яз. Порой (толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка).

Риболов се практикува също така в езеро Вая (Бургаско езеро) – тук най-разпространен е шаранът, също в Черно море, реките и блатата на територията на област Бургас.[20]

Източници редактиране

  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Референдумът в Обзор: Възможно ли е обжалване на резултата, btv новините, 1.3.2021 г.
  4. Бунт след референдума: Три села от община Обзор не искат отделяне от Несебър, btv новините, 4.3.2021 г.
  5. Жители на села до Обзор поискаха да са част от община Несебър, btv новините, 25.3.2021 г.
  6. Обзор става отделна община, БНТ новини, 24.3.2021 г.
  7. а б Ще стане ли Обзор 266-тата община в България?, Mediapool, 27.3.2021 г.
  8. Определение № 7914 от 01.07.2021 г. Архив на оригинала от 2022-01-23 в Wayback Machine., Върховен административен съд на Република България – Второ отделение.
  9. Въпреки контрареферендума: Обзор и 6 села ще се отделят в нова община, „Факти“, 8.7.2021 г.
  10. Несебър иска правителството да отмени решението за нова община с център Обзор, в. „Труд“, 29 март 2022.
  11. Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021 
  12. а б в г д е ж з и Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 1 юли 2015.
  13. Население по пол, местоживеене, области и общини
  14. а б Естествено движение на населението по области и общини
  15. а б Етнически състав на населението в България (с подробни данни за 2001 г.) // eurac,edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 2 юли 2015.
  16. а б в г Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 юли 2015. (на английски)
  17. Население към 1 март 2001 г. по области и вероизповедание
  18. Резултати от преброяването на населението в Южна България (Източна Румелия), архив на оригинала от 16 февруари 2019, https://web.archive.org/web/20190216035134/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000034, посетен на 16 февруари 2019 
  19. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. сп. Мениджър. с. 303, 340 стр.
  20. Сайт на областна администрация Бургас

Външни препратки редактиране