Български език в Турция
Българският език в Турция е майчин за около 6800 души (според оценки на Joshua Project).[1] Според преброяването на населението през 1965 г. той е майчин за 4088 души (или 0.013 % от населението на страната). Заедно с определилите за свой роден език помашки на преброяването е 27 226 души.[2]
До немалка степен езикът се владее от помаците в Източна Тракия, чийто брой се оценява между 270 000 и 600 000 души. До някаква степен български език владеят емигриралите от България турци и помаци, чиито потомци са между 326 000 и 480 817 души.[3][4]
Численост и дял редактиране
Численост и дял на жителите с майчин език български, според преброяванията на населението през годините:[5][6][7][8]
| Година | Численост | Дял (в %) |
| 1927 | 20 554 | 0.150 |
| 1935 | 18 245 | 0.112 |
| 1945 | 8772 | 0.046 |
| 1965 | 4088 | 0.013 |
Вилаети редактиране
Численост и дял на жителите с майчин език български, според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[5]
| Вилаети | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Турция | 20 554 | 0.1505 |
| Адана | 35 | 0.0104 |
| Айдън | 92 | 0.0432 |
| Аксарай | 0 | 0.0000 |
| Амасия | 15 | 0.0130 |
| Анкара | 654 | 0.1615 |
| Анталия | 3 | 0.0014 |
| Артвин | 0 | 0.0000 |
| Афионкарахисар | 23 | 0.0088 |
| Балъкесир | 1522 | 0.3614 |
| Баязид | 0 | 0.0000 |
| Биледжик | 1276 | 1.1226 |
| Битлис | 0 | 0.0000 |
| Болу | 3 | 0.0013 |
| Бурдур | 7 | 0.0083 |
| Бурса | 1261 | 0.3139 |
| Ван | 0 | 0.0000 |
| Газиантеп | 0 | 0.0000 |
| Гиресун | 12 | 0.0043 |
| Гюмюшхане | 0 | 0.0000 |
| Диарбекир | 1 | 0.0005 |
| Денизли | 13 | 0.0053 |
| Джебелиберекет | 14 | 0.0129 |
| Елязъг | 0 | 0.0000 |
| Ерзурум | 1 | 0.0003 |
| Ерзинджан | 1 | 0.0007 |
| Ескишехир | 278 | 0.1801 |
| Зонгулдак | 15 | 0.0055 |
| Измир | 1368 | 0.2600 |
| Истанбул | 4985 | 0.6274 |
| Ичел | 0 | 0.0000 |
| Йозгат | 0 | 0.0000 |
| Кайсери | 10 | 0.0039 |
| Карс | 2 | 0.0009 |
| Кастамону | 8 | 0.0023 |
| Кахраманмараш | 27 | 0.0144 |
| Коджаели | 1207 | 0.4211 |
| Кония | 35 | 0.0069 |
| Кютахия | 109 | 0.0360 |
| Лозенград | 841 | 0.7716 |
| Малатия | 11 | 0.0035 |
| Маниса | 569 | 0.1521 |
| Мардин | 1 | 0.0005 |
| Мерсин | 4 | 0.0033 |
| Мугла | 109 | 0.0621 |
| Нигде | 596 | 0.3589 |
| Одрин | 3276 | 2.1718 |
| Орду | 0 | 0.0000 |
| Ризе | 0 | 0.0000 |
| Родосто | 1772 | 1.3480 |
| Самсун | 64 | 0.0233 |
| Сивас | 0 | 0.0000 |
| Сиирт | 0 | 0.0000 |
| Синоп | 4 | 0.0023 |
| Токат | 37 | 0.0140 |
| Трабзон | 0 | 0.0000 |
| Хаккяри | 0 | 0.0000 |
| Чанаккале | 299 | 0.1645 |
| Чанкъръ | 4 | 0.0025 |
| Чорум | 0 | 0.0000 |
| Шанлъурфа | 0 | 0.0000 |
| Шебинкарахисар | 0 | 0.0000 |
| Ъспарта | 4 | 0.0027 |
Преподаване редактиране
Български език се изучава в:
- „Катедра по български език и литература“ към Анкарския университет (от 1991 година)[9]
- „Катедра по български език и литература“ към Истанбулския университет (от 2008 година) – За три години съществуване в нея няма нито студенти, нито преподаватели.[10]
Медии редактиране
Радио Анкара излъчва програми на български език от 1940 година.[11]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Bulgarian of Turkey // Joshua Project ((en))
- ↑ Хайнц Клос & Grant McConnel, Linguistic composition of the nations of the world, vol,5, Europe and USSR, Québec, Presses de l'Université Laval, 1984, ISBN 2-7637-7044-4 ((en))
- ↑ Türkiye Büyük Millet Meclisi (T. B. M. M.) TUTANAK DERGİSİ – Grand National Assembly of Turkey, Session 122, June 30th 2005 Thursday, 1st session 11:00 Архив на оригинала от 2019-05-16 в Wayback Machine. ((tr))
- ↑ MIGRATIONS MÉDITERRANÉENNES RAPPORT 2008 – 2009, Octobre 2009 Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine. ((tr))
- ↑ а б 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107 – 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938 – 39, sayfa 64 – 65.
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4
- ↑ „Кадрие Джесур: „Записките по българските въстания“ излизат на турски език“, 3 декември 2009[неработеща препратка] // вестник Новинар
- ↑ „Защо в Истанбулския университет учат македонски, но не и български?“, 25 март 2011[неработеща препратка] // вестник Република
- ↑ „Гласът на Турция на български език“ Архив на оригинала от 2016-08-08 в Wayback Machine. // Predavatel.com