Български книжици

българско списание

„Български книжици“ е българско възрожденско списание, което се издава от 1858 до 1862 година в Цариград, столицата на Османската империя, от културно национално сдружение на българските общини „Българска книжнина“. Списанието разисква обществени въпроси, политика, литература, история, научни знания и др.[1] и е едно от популярните издания за времето си, наред със списанията „Любословие“ и „Читалище“ и вестниците „Македония“, „Гайда“ и „Цариградски вестник“. Според Нил Попов това беше едно от най-добрите тогава български списания с научно-литературно съдържание.[2] Първоначално публикува авторски и преводни статии с историко-филоложко, а по-късно с политико-обществено значение. Пред съвременната наука списанието разкрива моменти от българската история, църковния въпрос и вълнуващите българското общество от средата на 19 век проблеми на езикознанието, славистиката и учебното дело.[3]

Български книжици
Списание „Български книжици“, март 1858, кн. 1, част 1. Експонат на Музея на Възраждането, Варна
Информация
Начало1858 г.
Край1862 г.
Езикбългарски език
Български книжици в Общомедия

Първи редактор е Димитър Мутев, следват Иван Богоров, Гавраил Кръстевич, Тодор Бурмов, Сава Филаретов. В списанието статии и стихове публикуват автори като Сава Филаретов, Петко Славейков, Константин Миладинов. През 1860 г. списанието публикува първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев.

Броеве от списанието има в Къща музей „Иван Вазов“, Берковица, читалище „Зора“, Сливен, библиотека „Искра“, Казанлък, Музея на Възраждането, Варна и др.

Източници редактиране

  1. Периодичен печат през Възраждането Архив на оригинала от 2008-04-25 в Wayback Machine., encyclopedia.bg
  2. Нил Попов 1880: Письма к М. П. Погодину из славянских земель (1835-1861). Вып. 3 (и последний). Москва, 1880, стр.732
  3. Периодичният печат от епохата на Възраждането

Външни препратки редактиране