Уикипедия

Бяла (община в област Русе)

община в област Русе, България
Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

Община Бяла се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

Община Бяла
      
Общи данни
ОбластРусе
Площ352.03 km²
Население14 244 души
Адм. центърБяла
Брой селища11
Сайтbyala.bg
Управление
КметДимитър Славов
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет17 съветници
Община Бяла в Общомедия
Топографска карта на община Бяла.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината се намира в южната част на област Русе. С площта си от 352,032 km2 заема 4-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 12,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Територията на община Бяла се намира на границата между западната част на Източната Дунавска равнина и източната част на Средната Дунавска равнина, като условната граница преминава между град Бяла на запад и селата Бистренци и Пет кладенци на изток. Релефът на общината е равнинен на запад и хълмист в централната и източната част. В крайните югоизточни райони на общината се простират най-западните разклонения на Поповските височини. В тях, на североизток от село Лом Черковна, на границата с община Попово се намира максималната височина на община Бяла и на цялата област Русе – 430,4 m. Западно от село Ботров, в коритото на река Янтра, е най-ниската ѝ точка – 28 m н.в.

Води редактиране

В западната част на общината, от юг на север, покрай селата Полско Косово, Стърмен и Ботров и общинския център град Бяла, на протежение от около 27 km протича част от долното течение на река Янтра. Десният бряг на реката е стръмен, а левият широк и полегат, зает от обширни обработваеми земи. В източната част, през селата Дряновец и Копривец преминава част от средното течение на река Баниски Лом (ляв приток на Черни Лом, лява съставяща на Русенски Лом). Нейната долина до село Копривец е дълбока спрямо околния терен, но много широка. След селото и по-нататък в община Две могили долината ѝ придобива каньоновиден характер. В нея отдясно при село Копривец се влива най-големият ѝ приток – река Каяджик, цялото течение на която е в пределите на община Бяла.

В общината има изградени няколко язовира, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи. По-големи от тях са: „Баниска“ (на река Баниски Лом), „Бойка“ (на река Каяджик), „Кърча“ и „Тифчева гора“ (южно от село Бистренци), „Карашлъка“ (югозападно от село Пейчиново) и др.

Населени места редактиране

Общината се състои от 11 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Бистренци 258 23,012 Гьол бунар Лом Черковна 343 29,224 Бойка
Босилковци 483 32,825 Чатма Пейчиново 204 22,178 Бурумлии
Ботров 223 16,470 Пет кладенци 56 14,149 Беш бунар
Бяла 6659 86,862 Полско Косово 956 42,314
Дряновец 586 27,488 Стърмен 173 15,603
Копривец 595 41,907

Административно-териториални промени редактиране

  • Указ № 664 от 1891 г. – признава с. Бяла за гр. Бяла;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Гьол бунар на с. Бистренци;
– преименува с. Чатма на с. Босилковци;
– преименува с. Бурумлии на с. Пейчиново;
– преименува с. Беш бунар на с. Пет кладенци;
  • Указ № 107/обн. 13 март 1952 г. – преименува с. Лом Черковна на Бойка;
  • Указ № 583/обн. ДВ бр.30/14 април 1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица, Великотърновски окръг и го присъединява към община Бяла, Русенски окръг;
  • Указ № 307/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Бойка на с. Лом Черковна.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване		 Численост
1934 21 427
1946 22 227
1956 23 059
1965 22 688
1975 21 655
1985 20 268
1992 19 348
2001 17 004
2011 13 467
2021 10 536

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[4]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 13 467 10 480 731 1669 35 110 442 100.00 77.81 5.42 12.39 0.25 0.81 3.28
Бистренци 308 239 16 53 0 0 0 Бистренци 77.59 5.19 17.20 0.00 0.00 0.00
Босилковци 605 533 0 71 0 Босилковци 88.09 0.00 11.73 0.00
Ботров 307 45 199 56 5 Ботров 14.65 64.82 18.24 1.62
Бяла 8457 6892 301 890 12 53 309 Бяла 81.49 3.55 10.52 0.14 0.62 3.65
Дряновец 666 302 126 187 44 Дряновец 45.34 18.91 28.07 6.60
Копривец 829 808 8 6 2 Копривец 97.46 0.96 0.72 0.24
Лом Черковна 395 237 62 30 0 11 55 Лом Черковна 60.00 15.69 7.59 0.00 2.78 13.92
Пейчиново 296 288 0 5 2 Пейчиново 97.29 0.00 1.68 0.67
Пет кладенци 58 52 0 0 0 0 6 Пет кладенци 89.65 0.00 0.00 0.00 0.00 10.34
Полско Косово 1234 787 16 364 18 33 16 Полско Косово 63.77 1.29 29.49 1.45 2.67 1.29
Стърмен 312 297 3 7 3 Стърмен 95.19 0.96 2.24 0.96

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 13 467 100.00
Православие 8193 60.83
Католицизъм 45 0.33
Протестантство 47 0.34
Ислям 687 5.10
Друго 10 0.07
Нямат 1028 7.63
Не се самоопределят 2014 14.95
Непоказано 1443 10.71

Природни и исторически забележителности редактиране

 
Изглед към Беленският мост през 2018 г.

Град Бяла редактиране

  • Беленският мост на река Янтра е построен през 1865 – 1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Колю Фичето. На около 50 m от него се намира и новият мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.
  • Музеят на Освободителната руско-турска война е открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова. На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свикал на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето било решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“.

През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема – Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище, за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей“.

Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военноисторическите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военноисторическите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко влака и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса.

Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други – в навесите на морската част и Осми приморски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-и артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова.

  • Градската часовникова кула е замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 г. и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 m, височина на каменното тяло 9,50 m с кулата отгоре – общо 15,25 m. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 г. до днес тя служи за градски часовник.
  • Паметникът на Юлия Вревская – в центъра на града между часовниковата кула и църквата
  • Паметникът на Панайот Волов – на кръстовището до Беленския мост на изхода за Русе
  • Паметникът на Николай Пирогов – в началото на улица „Васил Левски“ между двете ѝ платна; построен през 1977 г. от Българския червен кръст)
  • Паметникът на загиналите в Бяла руски офицери и войници – в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе – Велико Търново
  • Паметни плочи на опълченци от Бяла
  • Мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона в центъра на града между пощата и читалището
  • Паметникът на богинята на лова Диана в Беленската гора
  • Лесопаркът е подходящо място за отдих и почивка в Беленската гора на 7 km от града, южно от изхода за Попово

Село Копривец редактиране

Манастирът „Св. Петка“ – макар и сравнително нов (изграден през 1988 – 1989 г.), е пазител на християнския морал и ценности. Иконостасът му е изработен изцяло в духа на старите майстори. Тук се извършват обредни ритуали.

Село Лом Черковна редактиране

Селото е заобиколено от гори, в близост има три язовира – подходящи места за лов и риболов. На територията му се намират два паметника – в парка на селото е този на партизанката Кина Василева - Бойка, а на хълма е увековечен подвигът на руските освободители.

Транспорт редактиране

От североизток на югозапад, през централната част на общинатапреминава участък от 24,8 km от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 65,3 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Община Бяла, област Русе – Обобщени данни от избор на общински съвет, ЦИК, 2023 г.
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 11 февруари 2019.
  4. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 юли 2018. (на английски)
  5. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бяла_(община_в_област_Русе)&oldid=12021863“.